Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

Царю,

зарад това вързопче овладей се!

ПЕРИКЪЛ

Дано живот да имаш тих и мирен —

защото друг живот не е започвал

с тъй бурно раждане! И във удобства —

защото никога отроче царско

не е било посрещано тъй грубо

на тоя свят! И в щастие — защото

земя и въздух, огън и вода

със пъклени литаври ти вещаят

злочестини! При тръгването още

над теб се струпа загуба, която

най-щедрата печалба по-нататък

не ще ти възмезди! Дано небето

с добро око погледне те!

Влизат двама Моряци.

ПЪРВИ МОРЯК

Небето да те пази, царю! Как е духът ти?

ПЕРИКЪЛ

Достатъчен. Стихията ми стори

най-лошото, което би могла.

Все пак желая бурята да стихне

зарад това неопитно и крехко

мореплавателче!

ПЪРВИ МОРЯК

Отдай хлабина под вятъра!… Не щеш да спреш, а? Духай тогава, додето ти се пръснат меховете!

ВТОРИ МОРЯК

Само на открито да сме, па ако ще вълните да стигат до луната, пет пари не давам!

ПЪРВИ МОРЯК

Господарю, трябва да дадем покойницата на морето. Виж го как беснее! Тоя вятър няма да стихне, додето тя е на кораба.

ПЕРИКЪЛ

Това е суеверие!

ПЪРВИ МОРЯК

Прощавай, господарю, но ние имаме опит и държим на обичаите си. Така че дай ни тялото й — трябва да го хвърлим зад борда веднага!

ПЕРИКЪЛ

По вашему да бъде! О, нещастна,

о, бедна ми царице!

ЛИХОРИДА

Тя е там.

ПЕРИКЪЛ

Съпруго скъпа, имала си ти

ужасно раждане! Във студ и мрак,

забравена от цялата вселена!

И нямам време след обряд прощален

да те положа в осветена пръст,

а трябва във сандък, скован набързо,

в морето да те хвърля, гдето вместо

надгробие с негаснещи лампади,

над теб, зарита с мидени черупки,

водите ще бучат и безразлично

ще се оригват китове!… О, дойко,

кажи на Нестора, че искам бързо

мастило, лист хартия, аромати,

ковчежето ми с ценности! Никандър

да донесе сандъка със коприни!

Сложи детето тук! В туй време аз

ще й отслужа сетно упокой.

Побързай, жено!

Лихорида излиза.

ВТОРИ МОРЯК

Господарю, ние имаме в трюма един сандък добре закалафатен и катраносан.

ПЕРИКЪЛ

Благодаря. Какъв е този бряг?

ВТОРИ МОРЯК

На Тарс, господарю.

ПЕРИКЪЛ

Тогаз насочвай кораба нататък.

Ще спрем във Тарс, преди да гоним Тир.

Кога ще бъдем там?

ВТОРИ МОРЯК

Призори, ако вятърът стихне.

ПЕРИКЪЛ

Към Тарс по-бързо! Туй вързопче няма

да издържи пътуване до Тир.

Ще посетя Клеон и ще оставя

детето си на неговите грижи.

Върви, моряко! Тялото ще бъде

след малко тук!

Излизат.

Ефес 28 28 Ефес — в древността цветущ гръцки търговски град на Малоазийския бряг. . В дома на Церимон.

Влиза Церимон, следван от един чужд Слуга и от един Бедняк.

ЦЕРИМОН

Хей, Филемоне!

Влиза Филемон.

ФИЛЕМОН

Моля, господарю!

ЦЕРИМОН

Съгрей и нахрани тез бедни хора,

пострадали от бурята нощес!

Филемон излиза.

СЛУГАТА

Във много бури бил съм, но такава

за пръв път виждам!

ЦЕРИМОН

Твоят господар,

преди да си се върнал, ще е мъртъв.

За неговата болест няма цяр

на таз земя…

Към бедняка.

Дай туй на аптекаря

и после пак ще дойдеш да ми кажеш

дали й е подействало.

Слугата и Беднякът излизат.

Влизат двама знатни Граждани.

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Привет,

почтени Церимоне!

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Добро утро,

дълбокоуважаеми!

ЦЕРИМОН

Здравейте,

какво ви е довело толкоз рано?

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Ний двамата, почтени Церимоне,

живеем много близко до брега

и къщите ни в тази страшна буря

се клатеха, като че ли земята

тресеше се! Повярвай, Церимоне,

гредите им се движеха така, че

очаквахме ги всеки миг да рухнат.

Страхът от туй доведе мен в дома ти.

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Да, не от трудолюбие, от нужда

тревожим те тъй рано.

ЦЕРИМОН

Моля, моля!

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Но ний сме удивени, господарю,

че обкръжен от толкова охолство,

тъй рано ти отърсил си се вече

от златните вериги на съня.

Нима възможно е човек да бъде

такъв по нрав, че без да е принуден,

сам грижи да си търси?

ЦЕРИМОН