Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

ПЪРВИ РИЦАР

Добър ти ден, преблаги Симониде!

СИМОНИД

Достойни гости, трябва да ви кажа

от името на свойта дъщеря,

че тя отлага за една година

решението си да встъпи в брак.

Причината за туй тя само знае —

на мен не щя да съобщи каква е.

ВТОРИ РИЦАР

А няма ли възможност да я видим?

СИМОНИД

За жалост, не. Тъй стаите си тя

решила е да пази, че това е

изключено. Дианиното було 25 25 „… Дианиното дуло…“ (мит.) — Диана била римската богиня на лова; покровителка на девствениците, често отъждествявана с хладната луна. „Дианиното було“ е образ, свързан с моминството.

дванайсет още месеца ще носи —

такъв обет е дала пред окото

на Цинтия 26 26 „… окото на Цинтия…“ (мит.) — Цинтия е друго име на Диана. „Око на Цинтия“ — луната. и няма да го стъпче!

ТРЕТИ РИЦАР

С дълбока болка взимаме си сбогом!

Рицарите излизат.

СИМОНИД

Доволен съм. Отпратих ги добре.

Сега писмото й. Какво ми пише?

„Със чуждоземеца ще встъпя в брак

или до гроб ще крея в студ и мрак!“

Добре, дете! По твоему да бъде…

щом твоето е също като мойто.

Но колко смела е и упорита —

аз искам ли, не искам ли, не пита!

Харесва ми. Добре, така да бъде,

и то веднага, без да се отлага!…

Ха, ей го, иде! Няма да му казвам!

Влиза Перикъл.

ПЕРИКЪЛ

Бъди приветстван, благи Симониде!

СИМОНИД

Ти също, драги рицарю! Аз трябва

да ти изкажа свойта благодарност

за снощната ти музика. За пръв път

ухото ми се храни със такава

невероятно сладка благозвучност.

ПЕРИКЪЛ

Царю, не заслужавам таз похвала.

СИМОНИД

Не, ти си майстор в музиката!

ПЕРИКЪЛ

Аз съм

най-слабият й калфа, господарю.

СИМОНИД

Ще те запитам нещо: какво мислиш

за мойта дъщеря?

ПЕРИКЪЛ

Това, че тя е

високодобродетелна принцеса.

СИМОНИД

И хубава, нали? Или не смяташ?

ПЕРИКЪЛ

По-хубава от ясен летен ден!

СИМОНИД

Тя, рицарю, харесва те. Да, толкоз,

че иска да й станеш възпитател,

та ум от теб да черпи. Е? Как мислиш?

ПЕРИКЪЛ

Не съм заслужил тъй висока чест.

СИМОНИД

Тя мисли инак. Прочети това!

ПЕРИКЪЛ (настрани)

Какво е туй? Писмо, в което казва,

че ме обича! Туй ще е кроеж

на нейния родител, който търси

предлог да ме погуби!

Коленичи.

Господарю,

недей залага клопка пред един

нещастен чуждоземец, който нивга

не е повдигал тъй високо поглед,

че да ухажва твойта дъщеря,

а само й е служил като рицар!

СИМОНИД

С магии запленил си я, негодник!

ПЕРИКЪЛ

Не съм, повярвай! Клетва давам, нищо

не съм извършил — мислено дори! —

което би могло да разгори

любов у нея, неприязън в теб!

СИМОНИД

Предател, лъжеш!

ПЕРИКЪЛ

Аз — предател?

СИМОНИД

Ти!

ПЕРИКЪЛ

Ако не беше цар, аз таз лъжа

във гърлото обратно бих ти втикнал!

СИМОНИД (настрани)

Таз храброст ми харесва, честна дума!

ПЕРИКЪЛ

Делата ми са благородни, както

са мислите ми чисти откъм низост.

Тук дойдох като воин на честта,

а не като бунтовник срещу нея

и на невярващия с меча свой

ще потвърдя, че неин враг е той!

СИМОНИД

Така ли? Ето, иде дъщеря ми.

Тя най-добре ще каже.

Влиза Таиса.

ПЕРИКЪЛ

О, принцесо,

правдива толкоз, колкото красива,

кажи на своя разгневен баща

дали с език изрекъл съм, дали съм

с ръка написал думичка една,

която да те моли за любов!

ТАИСА

Дори да си, мой рицарю, нима

е лошо туй, щом искам го сама?

СИМОНИД

Премного сме решителни, принцесо…

Настрани.

и твоята решителност ме радва…

но знай, че лесно ще те укротя!

Без моето съгласие желаеш

да подариш любовното си чувство

на чужденец…

Настрани.

чиято кръв, усещам,

едва ли е по-малко благородна

от моята… Щом тъй е, драга дъще,

помни това: че или ще ме слушаш…

ти също, драги, или ще сведеш

глава пред мойта воля, или аз,

тъй както сте пред мен, ще ви венчая!

Ръце и устни да го запечатат!

По-бързо! Знам, туй в скръб ще ви удави,

но за да бъда още по-жесток —

деца и здраве да ви дава Бог!…

Сега доволни ли сте?

ТАИСА