Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

Само че, приятелю, ние сме ги измъквали тези твои успехи от бурните води. Нашето не бива да се губи, нали така? Нещо да падне и за нас, че да се парализираме и ние. Ако ти потръгне, надявам се, няма да забравиш отде го имаш това.

ПЕРИКЪЛ

Ще го запомня, вярвай ми!… И тъй,

благодарение на вас съм вече

облечен във стомана. При това

грабливите талази не успяха

да ми отнемат тази ценна гривна —

за стойността й ще си купя кон,

чиито дивни стъпки ще накарат

да ахне всеки зрител на турнира.

Но нямам наметало, туй е лошо,

приятелю…

ВТОРИ РИБАР

Лесна работа. Ще ти дам най-хубавия си плащ. И собственоръчно ще те заведа в двореца.

ПЕРИКЪЛ

Напред тогаз! Тоз ден ще ме прослави

или беда към злото ще прибави!

Излизат.

Пентаполис. Дворът на Симонид.

Алея, водеща към арената. Встрани шатър.

Влизат Симонид, Таиса, Сановници, Свита.

СИМОНИД

Дали участниците са готови?

ПЪРВИ САНОВНИК

Готови, господарю, и очакват

пристигането ти, за да преминат

във шествие пред теб.

СИМОНИД

Да им се каже,

че тук сме с дъщеря си, чийто празник

ний честваме със днешния турнир,

дете на Красотата, рядък чар,

изпълващ със възхита млад и стар!

Излиза един Сановник.

ТАИСА

Мой царствени родителю, едва ли

заслужила съм твоите похвали!

СИМОНИД

Похвалите са нужни. Ний, царете,

сме пръстени с лика на боговете

и както пръстените помътняват,

ако не са почиствани, тъй ние,

ако не сме почитани, сивеем…

Но да започнем! Теб се пада, дъще,

тук всеки рицар с неговото мото

да видиш и приемеш в тържеството.

ТАИСА

Охотно ще го сторя, драги татко.

Двамата заемат местата си под шатъра. Започва шествието на рицарите, при което всеки рицар е предшестван от паж, който показва щита му на принцесата. Преминава Първи рицар.

СИМОНИД

Кажи, отде е този първи рицар?

ТАИСА

От Спарта 17 17 Спарта — древен гръцки град, столица на Лакония, надвила съперничещата й Атина след дългогодишна война (404 г.пр.н.е.). , татко, и на своя щит

той има негър, който се пресяга

към слънцето; а надписът под него

гласи така: „Lux tua — vita mini“ 18 18 „Lux tua — vita mini“ (лат.) — Твоята светлина е живот за мене. .

СИМОНИД

Обича те, щом ти си му животът!

Преминава Втори рицар.

А кой е този?

ТАИСА

Македонски цар.

Рисунката му представлява дама,

която побеждава рицар в броня;

а пък девизът му на италиански

гласи: „Più per dolcezza che per forza“ 19 19 „Piu per dolcezza che per forza“ (итал.) — Повече с нежност, отколкото с насилие. .

Преминава Трети рицар.

СИМОНИД

А тоз?

ТАИСА

От Антиохия е той.

На щита му изписана е грива,

развята върху шлем, със текст: „Me pompae

provexit apex“ 20 20 „Me pompae provexit apex“ (лат.) — Върхът на славата ме доведе. .

Преминава Четвърти рицар.

СИМОНИД

Този герб какъв е?

ТАИСА

Обърната надолу факла с надпис

под него: „Qui me alit, me extinguit“ 21 21 „Qui me alit, me extinguit“ (лат.) — Който ме подхранва, той ме и глези. .

СИМОНИД

Туй намек е за дамата красива —

тя само и разпалва, и убива.

Преминава Пети рицар.

ТАИСА

А петият пък има за емблема

ръка, обвита в облаци, която

опитва с пробен камък късче злато,

под свитък с мото: „Sic spectanda fides“ 22 22 „Sic spectanda fides“ (лат.) — Тъй се изпитва верността. .

Преминава Перикъл, в доспехи, без паж.

СИМОНИД

А кой е този шести и последен,

непридружен от паж, но тъй изящно

поднесъл своя щит към тебе, дъще?

ТАИСА

Изглежда чужденец. За знак той има

изсъхнал клон, зелен на края само,

над лента, казваща: „In hac spe vivo“ 23 23 „In hac spe vivo“ (лат.) — С тази надежда живея. .

СИМОНИД

Добър девиз — от бедността си той

надява се чрез теб да се възмогне.

ПЪРВИ САНОВНИК

Така ръждясал външно, ще е нужно

да блесне с много вътрешни достойнства,

ако желае нашите похвали.

Прилича повече на някой, който

не копие въртял е, а тояга.

ВТОРИ САНОВНИК

Да, странник е, щом в толкоз странен вид

явява се на тъй висок турнир!

ТРЕТИ САНОВНИК

Ще лъсне с прах ръждивата си броня,

когато някой смъкне го от коня!