Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

за погледа, не толкоз за стомаха;

и тъй кесиите ни пълни бяха,

че, горди, не желаехме да знаем

за думи като „помощ“ или „заем“!

ДИОНИЗА

Тъй беше!

КЛЕОН

А какво небето стори!

Устата, на които неотдавна —

макар отдавайки им всичко свое —

земя, вода и въздух безуспешно

се мъчеха с храна да угодят,

напукани са от неупотреба,

подобно домове без хора в тях!

Да, две лета след времето, когато

не можеха без новости готварски

за тънкия си вкус, чуй как днес просят

коричка хляб и колко й се радват!

А майките, обръщащи тогава

света наопаки, за да изхранят

чедата си със лакомства най-редки,

сега от глад готови са сами

любимите си рожби да ядат;

и с толкоз остри зъби е гладът,

че хвърлят жребий двойката стопани,

кой другия ще трябва да нахрани!

Тук плаче мъж, а там жена ридае,

измират хората като мухи

и който още жив е, няма сили

в земята да зарови свойте мили!

Не е ли тъй?

ДИОНИЗА

Свидетелстват, че тъй е,

лицата ни, на черепи прилични!

КЛЕОН

О, тънещи в охолство градове,

сред шум от пиршества плача ни чуйте:

днес пием ний от таз горчива чаша —

възможно е тя утре да е ваша!

Влиза Сановник.

САНОВНИКЪТ

Управителят где е?

КЛЕОН

Ей го тук.

Излей си бързо горестните вести!

На радостни не се надявам вече.

САНОВНИКЪТ

Видяхме многоброен флот да влиза

във залива!

КЛЕОН

Така и предполагах.

Бедите никога сами не идат —

те водят си наследнички, които

да доведат делата им докрай.

Знам, някоя съседна нам държава

глада във Карс желае да използва,

за да сломи безсилната ни мощ

и победи мен, слабия, когото

да победиш, не носи вече слава!

САНОВНИКЪТ

Напразен е страхът ти, господарю —

по белите им флагове личи,

че идат със добри, не с лоши цели.

КЛЕОН

Наивнико, не си ли чувал ти,

че хитростта със външност най блести?

Но нека идат със каквото щат!

Добре дошъл е даже и врагът!

От ниско се не пада. А пък ние

най-долу сме… Върви и съобщи

на вожда им, че чакаме го тук,

за да узнаем кой е, отгде иде

и със какво!

САНОВНИКЪТ

Отивам, господарю!

Излиза.

КЛЕОН

Ако е с мир, наш гост ще бъде той,

ако е с меч… безсилни сме за бой!

Влиза Перикъл, следван от Свита.

ПЕРИКЪЛ

Управителю — казано ни беше,

че ти управител на тоя град си, —

от числената мощ на моя флот

като от фар недей се заслепява!

До Тир далечен долетя вестта

за бедствието ви, което тука

видяхме да върлува над града.

Не идем ний да сипем нова скръб

във сълзите, а носим ви утеха.

Тез кораби — които ти навярно

представяш си натъпкани с бойци

като коне троянски 13 13 „… коне троянски…“ — „Илиадата“ разказва как след дълга неуспешна обсада на Троя гърците изработили един дървен кон, в чиято кухина се скрили техни бойци. Троянците сами вмъкнали коня в крепостта си и през нощта войниците излезли от него и ударили защитниците на стените откъм гърба, което довело до опожаряването на Троя. — носят жито,

за да нахранят и спасят от глад

останалите живи в твоя град!

ВСИЧКИ

Закриляйте го, гръцки богове!

За него коленичим!

Падат на колене.

ПЕРИКЪЛ

Не, станете!

Не щем ний почести, а само дружба

и тих приют за кораби и хора.

КЛЕОН

Туй само искай! И ако във Тарс

гостоприемство някой ти откаже

или окаже се неблагодарен

във мисъл само — даже да се случи

от моите близки, аз самият даже —

за тоз му черен грях да го накаже

проклятие небесно и човешко!

Но грях такъв към теб додето няма —

а няма и да има, убеден съм, —

спасителю, народът ми и аз

те каним да останеш гост у нас!

ПЕРИКЪЛ

Благодаря. Оставам тук, додето

усмихнато погледне ме небето.

Излизат.

Влиза Гауер.

ГАУЕР

Видяхте сред царе как може

един да спи в развратно ложе,

а друг човечно да протяга

към ближния десница блага.

За него се не бойте вие —

той всички пречки ще надвие,

защото ви доказва мойто

повествование, че който

във смътни дни е с бистри цели,

трошица дал, хамбар печели.

Тоз благ владетел, на когото

аз искам искрено доброто,

е още в Тарс, от всички тачен,