Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

да порицавам твоите постъпки.

Разумно е да се държи затворен

тефтерът със делата на царете:

изреченият царски грях е вятър,

наблъскващ прах в очите на монарха,

а ползата е никаква, защото

след него вече пази се окото

и спира с клепки дразнещия порив

на въздуха. Безоката къртица

издига купчини към небесата,

за да им каже, че човекът тъпче

земята твърде силно; и умира

заради тях. Царете богове са —

те правят си, каквото им хареса.

За туй, че Зевс бил имал волни нрави,

кой упрек би посмял да му отправи?

Ти знаеш се и туй на теб ти стига —

защо ненужна глъчка да се вдига?

Обича всеки себе си, нали?

Главата си да пазя, позволи!

АНТИОХ (настрани)

О, само да я имах таз глава!

Разкрил е мойта тайна! Но ще трябва

да му говоря ласкаво… Царю,

макар че според нашия закон,

понеже даде отговор неверен,

би трябвало да ти прекъснем дните,

надеждата, която се разлиства

от ствол, великолепен като твоя,

ни кара да постъпим другояче;

отпускаме ти срок четирсет дни,

за да отключиш нашата загадка.

Успееш ли, таз милост ще ти каже,

че много сме те искали за зет.

Гостувай ни в двореца дотогава,

тъй както твоят сан го заслужава!

Излизат всички освен Перикъл.

ПЕРИКЪЛ

О, как любезността се престарава,

когато като хитър лицемер

облича снежен плащ грехът ни чер!…

Да бях уверен, че съм изтълкувал

загадката ти грешно, в никой случай

не бих допуснал, че си тъй порочен,

та с връзка кръвосмесна да погубиш

душата си! Но ти си в също време

баща и син поради свойте грешни —

съпружески, не бащински! — прегръдки

със дъщеря ти, а пък тя развратно

се въплотява в майка си, понеже

с мъжа й блудства в нейното легло.

Яд църкате по змийски ти и тя,

макар и да се храните с цветя!

Прощавай, Антиохио, защото

известно е, че иде зло след злото!

Тоз, който тъне в мрака на разврата,

гаси със всички средства светлината

и гдето е сластта, смъртта е там,

неотделима като дим от плам!

С коварства и отрови не от лани

грехът като със щитове се брани,

затуй наместо в гроба чер да легна,

опасността чрез бягство ще избегна!

Излиза.

Влиза отново Антиох.

АНТИОХ

Решено е: главата му ще взема,

защото мойта тайна е разбулил.

Позора ми той няма да тръби!

Не искам да разказва по света,

че Антиох потънал е до шия

в отблъсващ грях! Към действие тогаз

Ще падне той, за да не рухна аз!…

Да дойде някой!

Влиза Талярд.

ТАЛЯРД

Моля, господарю?

АНТИОХ

Талярде, ти си пръв съветник наш,

делили сме най-скритното си с тебе.

За твойта вярност ще те повишим.

Това отрова е; туй тука — злато.

Нареждаме ти да убиеш този

омразен тирски цар. Защо, не питай!

Желаем го и толкоз! Отговаряй:

направено?

ТАЛЯРД

Направено, царю!

АНТИОХ

Достатъчно!

Влиза Вестител.

Отдъхвайки си, казвай,

какво те е накарало да бързаш!

ВЕСТИТЕЛЯТ

Перикъл, царят тирски, е избягал!

АНТИОХ

Ако желаеш да останеш жив,

лети подире му като стрела,

отправена от опитен стрелец

към точката в мишената, и тука

върни се само ако ще ми кажеш,

че е убит!

ТАЛЯРД

Царю, ако го зърна

пред себе си на пистолетен изстрел 9 9 „… на пистолетен изстрел…“ — един от характерните Шекспирови анахронизми. ,

отписан е от този свят! Отивам!

АНТИОХ

На добър час!

Талярд излиза.

Дордето жив е той,

не ще намеря никъде покой!

Излиза.

Тир. Дворецът на Перикъл.

Влиза Перикъл.

ПЕРИКЪЛ (към слугите зад сцената)

… И никой да не ни безпокои!…

Отде се взеха тези тежки мисли

и меланхолията сивоока

защо ми стана гостенка тъй честа,

че нито денем, слънцето додето

тържествено пътува по небето,

ни в тиха нощ, когато всяка грижа

би трябвало да спи, намирам мир?

Забави тук ухажват моя взор,

а пък заплахата е там далече,

във Антиохия, и тук не вярвам

да ме достигне нейната ръка;

но нито удоволствията могат

да ме зарадват, ни далечината —

да ме успокои. Така е то:

гнетът във нас, заченат от страха ни,

намира после в мисълта ни дойка

и опасенията ни от нещо

порасват в мерки то да се избегне.

Такъв е моят случай: Антиох,