Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

Името на Шекспировия патрон наистина не е от значение за пас, а колкото до личността на черната или смуглата дама, за щастие всички опити да се узнае коя е тя са останали напразни: придворна, гражданка или куртизанка — нищо не може да се каже. Но за стойността на сонетите този въпрос е безразличен. Единствената задача, която ни задават сонетите, е да вникнем в тяхната хубост, да проследим как Шекспир приема традиционните идеи и мотиви, традиционния език и сравненията на сонетите и ги превръща в нещо лично.

Проф. Марко Минков

Перикъл 1 1 Оригиналното заглавие на драмата е „Pericles, Prince of Tyre“ — „Перикъл, тирски принц“.

ГАУЕР — в ролята на Хор

АНТИОХ — цар на Антиохия

ПЕРИКЪЛ — цар на Тир

ХЕЛИКАН, ЕСКАН — тирски сановници

СИМОНИД — цар на Пентаполис

КЛЕОН — управител на Тарс

ЛИЗИМАХ — управител на Митилин

ЦЕРИМОН — ефески знатен гражданин

ТАЛЯРД — антиохски знатен гражданин

ФИЛЕМОН — слуга на Церимон

ЛЕОНИН — слуга на Диониза

МАРШАЛ

СВОДНИК

РЕЗЕТО — негов слуга

ДЪЩЕРЯТА НА АНТИОХ

ДИОНИЗА — съпруга на Клеон

ТАИСА — дъщеря на Симонид

МАРИНА — дъщеря на Перикъл и Таиса

ЛИХОРИДА — дойка на Марина

СВОДНИЦА

ДИАНА

Сановници, дами, рицари, знатни граждани, моряци, пирати, рибари и вестители.

Място на действието — различни страни.

Антиохия. Пред двореца на Антиох.

Влиза Гауер — като Хор 2 2 „… Гауер — като Хор…“ — Джон Гауер (ок. 1330–1408), английски поет, автор на сборника „Признанието на влюбения“, съдържащ повести в стихове, една от които е легнала в основата на „Перикъл“. Вж. предговора. .

ГАУЕР

Джон Гауер сам, добил отново

подир смъртта си плът и слово,

дошъл е тук, за да достави

приятен час на милостта ви

със свойта повест, вярно, стара,

ала която още кара

народа да я пей-говори

по празници и по събори

и да я правят знатни леди

предмет на своите беседи.

Поука крие тя голяма,

а за доброто старост няма

и ако мойте вехти рими

са за вкуса ви нов търпими

и може старец беловласи

да ви зарадва с повестта си,

живот бих искал, та със нея

за вас до края да изтлея.

Градът на първата ни сцена

е Антиохия 3 3 Антиохия — днешна Антакия — град в Южна Турция на р. Оронт. Основан през 300 г.пр.н.е. от Селевк Никатор, пълководец на Александър Велики; бил известен икономически и културен център на Изтока. . Градена

от Антиох Могъщи, тя е

създадена, за да сияе

над цяла Сирия велика.

Ала разказва историка,

че щом на тоя цар жена му

умряла, той останал само

с едничкото си женско чадо,

така прекрасно, сладко, младо,

че той в безнравствена забрава

поискал да я обладава.

Развратна тя, бащата — дважди,

кръвосмесителните жажди

греха превръщат постепенно

в съжителство обикновено.

А хубостта на дъщерята,

известна вредом по земята,

подмамва не един, не двама

да искат таз порочна дама;

затуй баща й, с цел да може

да я опази в свойто ложе

и страх в женихите да всява,

измислил заповед такава:

че който щерка му желае,

а няма ум да разгадае

една особена загадка,

присъдата му ще е кратка,

но, убеден съм, твърде ясна

при тази гледка свръхужасна.

Сочи главите, набодени на копия пред двореца.

Какво ще стане подир туй,

ти, зрителю, сам виж и чуй!

Излиза.

Пак там.

Влизат Антиох и Перикъл със свитите си.

АНТИОХ

Добре осведомен си, вярвам, млади

царю на Тир 4 4 Тир — финикийски град — в днешен Ливан — прочут в миналото със своята търговия и производство на пурпур. , за страшната опасност,

срещу която тръгваш?

ПЕРИКЪЛ

Да, напълно,

могъщи Антиохе, но за мене

печалбата е толкова голяма,

че и смъртта ми капка ценност няма!

АНТИОХ

Свирачи!

Музика.

Доведете дъщеря ми

в одеждата й сватбена, в която

и Зевс я би прегърнал! От Луцина 5 5 Луцина (мит.) — римска богиня на светлината и оттук — на раждането, отъждествявана от едни с Юнона, от други — с Диана.