Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

получи тя във дар природна хубост,

а сборът на планетите втъкал е

във нея всички свои съвършенства!

Влиза Дъщерята на Антиох.

ПЕРИКЪЛ

О, вижте я в таз дреха пъстроцветна

като самата пролет! Господарко

на всички качества, пред твоя образ

отстъпват трите Грации 6 6 Грации (мит.) — у древните гърци трите грации — Ефросина, Талия и Аглая — били дъщери на Зевс и олицетворение на женската прелест. ! О, лик

прекрасен като книга, във която

четат се само радост и наслади,

като че ли тъгата е изтрита

от страниците й, а злият гняв

не се е никога съдържал в нея!

О, богове, направили ме мъж

и в мойта гръд запалили копнежа

да вкуся от божествения плод

на туй дърво небесно, па макар и

с опасност да загина, помогнете

на своя син и ревностен служител

да стигне това щастие, което

не знае граници!

АНТИОХ

Царю Перикле,

пред теб сега…

ПЕРИКЪЛ

… е блянът зет да стана

на царя Антиох!

АНТИОХ

Пред теб сега

е Хесперидската градина 7 7 „… Хесперидската градина…“ (мит.) — градина, намираща се „на крайния запад на земния кръг“, в която расла ябълка, даваща златни плодове. Тя била пазена от Хесперидите, дъщери на бога на Вечерницата — Хеспер. Открадването на златните ябълки е единадесетият подвиг на Херакъл. , пълна

със ябълки от злато, но която

е пазена от дракон, бълващ смърт.

Видът й те подмамва да посегнеш

и завладееш дивната й сладост,

ала помни: за този свой ламтеж

при неуспех ще трябва да умреш!

От слух привлечени, от страст обзети,

сега със неми устни тези клети

ти казват, че от жажда за любов

днес стряха им е звездният покров,

и шепнат ти: „На брой сме доста вече.

Отказвай се, отказвай се, човече!“

ПЕРИКЪЛ

Благодаря ти, славни Антиохе,

задето ми припомни, че съм смъртен

и мойта плът — със тяхната еднаква —

подготви за което я очаква,

показвайки й сякаш в огледало

нетрайността на всяко земно тяло!

И тъй, за завещание е време

и както смъртникът, щом взор възземе

към небесата вече, в миг престава

да се държи за всяка мирска слава —

ценена преди туй! — така и аз

оставям: мир и щастие на вас

и на човеците с добро в сърцето;

богатствата си на пръстта, отдето

излезли са; а чистия си плам,

очарователна принцесо — вам!

И тъй, готов за смърт или живот,

загадката ти чакам, Антиохе!

АНТИОХ

Презрял съвета ми, чети тогава!

Хвърля му свитък.

Не ми ли кажеш скритото във нея,

като на тез кръвта ти ще пролея!

ДЪЩЕРЯТА

От толкоз други по-щастлив бъди!

След толкоз победени победи!

ПЕРИКЪЛ

Като безстрашен рицар влизам в бой

и ничие подсказване не искам

освен това на своята любов!

Чете.

Настрани.

Горчи тоз цяр накрая! Но, о, сили,

които сте дарили небесата

с безчет очи, за да следят отгоре

човешките дела, защо не сте ги

забулили за вечни времена,

ако е вярно туй, което прави

при четене ликът ми да бледнее?

О, лъчезарна, любех те, понеже

отвън бе дивно твоето ковчеже,

но то оказа се претъпкан склад

на всякакви пороци и разврат,

и аз от теб отвръщам се, защото

не може да се счита чист от злото

тоз, който казва: „Грях живее тука!“

и все таки на портата му чука.

Ти лютня си, чиито струни-чувства,

докоснати за музика законна,

способни са да смъкнат небесата

и да накарат боговете висши

във унес да я слушат; но така,

разстроена за мерзостна наслада,

ти караш да танцува само ада!

Заклевам се, не те желая вече!

Обръща се към дъщерята на Антиох.

АНТИОХ

Царю, докоснеш ли я, смърт те чака!

Законът ни е строг по тази точка,

тъй както и по другите. И тъй

на нашата загадка ключа дай

или мисли за близкия си край!

ПЕРИКЪЛ

Велики господарю, много рядко

ний слушаме с охота за греха си,

охотно вършен. Не на мен се пада