Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

живота му. Властта си дай на друг,

а този друг решиш ли да съм аз,

ще имаш преданост до сетен час!

ПЕРИКЪЛ

На теб аз вярвам, но какво ще стане,

ако на трона ми посегне той?

ХЕЛИКАН

Тогаз ще смесим кървите си в таз,

която е родила всички нас!

ПЕРИКЪЛ

Щом тъй е, сбогом, Тир! Платно насочвам

към Тарс 11 11 Тарс — град в днешна Южна Турция. , където ще очаквам вести

от тебе и в зависимост от тях

ще действам по-нататък. Свойте грижи

за благото на тирския народ

възлагам върху теб, чиято мъдрост

ще понесе теглото им… Без клетви!

За честния и думата обет е —

едното който стъпква, стъпква двете!

Макар в далечни орбити, ний двама,

далеч дори от мисъл за измама,

ще бъдем: ти — мой ревностен служител,

аз — помнещ твойта вярност повелител!

Излизат.

Тир. Пред двореца на Перикъл.

Влиза Талярд.

ТАЛЯРД

Значи това е Тир, а това — дворецът му. Тук трябва да убия цар Перикла и ако не го сторя, мога да съм сигурен, че вкъщи ме чака бесилката. Лоша ми е работата. Разбирам, че е бил мъдър и опитен оня, който, запитан от царя каква милост иска, отговорил, че иска само царят да не му казва тайните си. Да, сега ми става ясно, че е имал основания да го иска, защото, когато един цар заповяда на слугата си да стане злодей, той е длъжен да стане такъв по силата на своята клетва към него… Ш-шт, пристигат местните велможи!

Влизат Хеликан, Ескан и други Сановници.

ХЕЛИКАН

Достатъчно ме питахте, велможи,

за бързото отплаване на царя.

Скрепеното с печати пълномощно

ви казва, че заминал е да странства.

ТАЛЯРД (настрани)

Какво? Заминал?

ХЕЛИКАН

Все пак, ако учудва ви, че той

е тръгнал, без да се сбогува с вас,

по туй могъл бих да ви осветля:

Във Антиохия, където той…

ТАЛЯРД (настрани)

Какво „във Антиохия“? Да чуем!

ХЕЛИКАН

… наскоро беше, Антиох велики,

защо не знам, го е възненавидил —

или поне той имаше туй чувство —

и смятайки, че в нещо е сгрешил,

реши да му покаже, че се кае,

отдавайки се на моряшки труд,

при който всеки миг ни плаши с гибел.

ТАЛЯРД (настрани)

Нарежда се! Сега и да поискам,

не ще умра обесен! Моят цар

таз вест за него с радост ще изслуша:

в морето ще умре, щом не на суша!…

Ще се представя… Мир и здраве вам,

велможи тирски!

ХЕЛИКАН

Мир на теб, Талярде,

посланико на Антиох Сирийски!

ТАЛЯРД

От него съм изпратен със писмо

до царя ви, но тъй като узнах,

че той е отпътувал в неизвестност,

налага се писмото си да върна

на изпращача му.

ХЕЛИКАН

Не ще е редно

да го приемем ний, понеже то е

до царя ни. Ала преди да тръгнеш,

сърдечно каним те, на весел пир

да свържем Антиохия и Тир!

Излизат.

Тарс. Влизат Клеон, Диониза и други.

КЛЕОН

Ела да седнем, скъпа Дионизо,

и нека с разкази за чужди скърби

се постараем да забравим свойта!

ДИОНИЗА

Тъй както с духане гаси се огън?

Съпруже, който с пръст запълва яма,

до нея изкопава по-голяма;

със скърбите ни същото се случва —

тъй както храстът, кастрен, по расте,

потискани, по-буйни стават те!

КЛЕОН

О, Дионизо, кой гладуващ може

да крие своя глад, дорде издъхне?

Не, нека реч от таз уста звучи

и сълзи да струят от тез очи,

когато дъх си взимаме за миг,

за да пробудим с дваж по-жален вик

небето, изоставило в беда

от толкоз време своите чеда!

Аз почвам, безутешен разказвач,

помагай ми и ти с безгласен плач!

ДИОНИЗА

Ще се опитам!

КЛЕОН

Спомняш ли си, скъпа? —

Преди години Тарс, над който аз

управител, уви, съм оттогаз,

бе град, над който сякаш бе изляло

рога си Изобилието 12 12 „… рога си Изобилието…“ (мит.) — козият рог на нимфата Амалтея имал свойството да излива от себе си всичко, което пожелаел неговият притежател. Рогът на изобилието бил атрибут на много гръцки божества като Гея, Фортуна, Плутос. — толкоз

богатства по стъгдите му течаха;

под кулите му, върхове заболи

във облаците, всеки чужденец,

омаян, спираше; мъже, жени

по улиците му, в одежди скъпи,

се отразяваха едни във други;

а пък трапезите му — до една

отрупани, и повече с храна