Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

ПЕРИКЪЛ

Смилете се над едного, с когото

вълните си играха като с топка

по равното игрище на морето!

Добри бъдете — помощта ви проси

един, непросил никога!

ПЪРВИ РИБАР

Значи не знаеш да просиш? Жалко, защото в тази наша Гърция има някои, дето с просене си изкарват повече, отколкото ние — с труд.

ВТОРИ РИБАР

А риба поне знаеш ли да ловиш?

ПЕРИКЪЛ

И туй не съм опитвал.

ВТОРИ РИБАР

Тогава непременно ще пукнеш от глад, защото в наши дни човек не може да добие нещо, ако не знае да залага мрежи и хвърля въдици.

ПЕРИКЪЛ

Какво бях някога, забравих вече,

ала какво съм днес, добре усещам —

един човек, до костите премръзнал.

Съсирекът в студените ми жили

едва намира топлинка да сгрее

езика ми за думичката „помощ“!

Смилете се над мен, а ако не,

като човек зарийте ме поне!

ПЪРВИ РИБАР

Да те зарием ли? Какво говориш? Дръж тази наметка! Завий се с нея! Ха така! Здрав и прав, за смърт ще приказва! Хайде, ще дойдеш у дома и ще има за тебе месо в празник, риба през постите, а от време на време и палачинки за подслаждане на душата. И ще ни бъдеш желан гост.

ПЕРИКЪЛ

Благодаря ти, друже.

ВТОРИ РИБАР

Чакай, приятелю! Кой казваше, че не умеел да проси?

ПЕРИКЪЛ

Аз само ви помолих.

ВТОРИ РИБАР

А, само си ни помолил? Тогава и аз ще се науча да моля, без да прося, и тъй ще отървавам камшика.

ПЕРИКЪЛ

Тук, значи, който проси, бива бит?

ВТОРИ РИБАР

О, не всички, приятелю, не всички! Инак нямаше да има по-добра служба от тази на градския бияч… Отивам да изтегля мрежата.

Излиза заедно с Трети рибар.

ПЕРИКЪЛ (настрани)

Как хубаво подхожда на труда им

таз честна тяхна веселост!

ПЪРВИ РИБАР

Я, кажи, господине, знаеш ли в коя страна си попаднал?

ПЕРИКЪЛ

Не зная.

ПЪРВИ РИБАР

Тогава ще ти кажа. Ти се намираш в Пентаполис, където царува Добрия Симонид.

ПЕРИКЪЛ

„Добрия Симонид“ — така ли всички

му викате?

ПЪРВИ РИБАР

Така. И той си го е заслужил с мирно царуване и добродетелно управление.

ПЕРИКЪЛ

Щастливец-цар е вашият, щом тъй

нарича го народът ви! Кажи ми,

далеч ли е дворецът му оттук?

ПЪРВИ РИБАР

Съвсем наблизо е, има-няма половин ден път. И ще ти кажа още нещо. Той има хубава дъщеря и утре е рожденият й ден; и по този случай от всички краища на света са пристигнали князе и рицари, за да се състезават в турнир за нейната ръка.

ПЕРИКЪЛ

Да бях богат, тъй както съм изпълнен

с желание, бих бил един от тях!

ПЪРВИ РИБАР

Което не може, не може. Човек, господине, трябва да се простира според чергата си.

Влизат отново — теглейки мрежа — Втори и Трети рибар.

ВТОРИ РИБАР

Идвай да помагаш! Някаква риба се е оплела в мрежата като бедняшка правда в съдилище. Не ще да излезе. Ха, взели я мътните, излезе най-сетне! Я, какво е това? То не било риба, ами някаква броня! Стари доспехи, целите ръждясали!

ПЕРИКЪЛ

Доспехи? Позволете да ги видя!…

Фортуно, благославям те, загдето

след толкоз пречки ми даряваш нещо,

което може да ми върне всичко!…

Макар че твоят дар и без това е

по право мой — добрият ми баща

на мене тази броня завеща

със думите: „Пази я, сине мой,

баща ти тя е пазила във бой!

Дано от нея нямаш нужда ти,

но, имаш ли, дано те защити!“

От тез доспехи аз не се делях,

дотолкова привързан бях към тях.

Отне ми ги стихията могъща,

но ето че отново ми ги връща!

Не е дотам злощастен този ден,

щом дарът на баща ми е със мен!

ПЪРВИ РИБАР

Какво искаш да кажеш, господине?

ПЕРИКЪЛ

Да ви замоля, хора милостиви,

да ми дадете тез доспехи вехти.

Познавах царя, на когото те

принадлежаха — знакът му е тук;

той много ме обичаше и аз

по таз причина искам да ги имам.

И втора просба: да ме отведете

във царския дворец, където в тях

ще се явя като незнаен рицар.

Да ви платя сега, уви, не мога,

но ако с мен са висшите звезди,

успехът ми и вас ще награди!

ПЪРВИ РИБАР

Какво? Искаш да спечелиш ръката на царската дъщеря?

ПЕРИКЪЛ

Не, само да покажа свойта храброст.

ПЪРВИ РИБАР

Че добре, вземай ги и боговете да ти помагат!

ВТОРИ РИБАР