Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

Драги мои,

у хората аз винаги ценял съм

учеността и личните достойнства

над сана и богатството, които

безгрижният наследник може бързо

да пръсне и натика във калта,

когато двете първи ни даряват

безсмъртие и правят ни подобни

на богове. Вий знаете, че аз

отдавна и упорно изучавам

лечителството, във чиито тайни

чрез книгите и личния си опит

напреднах толкоз много, че постигнах

целителните духове, стаени

във всички камъни, метали, билки.

Познавам всички болести, които

се срещат в организма, и успешно

лекувам ги; и от това изкуство

наслада по-голяма получавам,

отколкото от туй да се боричкам

за мимолетна чест или да тъпча

богатствата си в свилени кесии,

та Шутът приживе, Смъртта след туй

с мен глума да си правят.

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Господарю,

тъй щедро ти изля над цял Ефес

безценната си милост, че стотици,

от теб спасени, се наричат твои

създания. За туй, че ни раздаваш

не само свойте знания и грижи,

но даже собствените си богатства,

ще трае името ти, Церимоне,

додето трае времето!

Влизат Слуги, носещи сандък.

ПЪРВИ СЛУГА

Ха, тъй!

Вдигни!

ЦЕРИМОН

Какво е туй?

ПЪРВИ СЛУГА

Един сандък,

изхвърлен от морето, господарю.

Остатък от крушение навярно.

ЦЕРИМОН

Сложете го ей тука, да го видим!

ВТОРИ СЛУГА

Прилича на ковчег, като го гледам.

ЦЕРИМОН

Каквото и да е, добре тежи…

Разбийте му ключалките! По-бързо!

Ако Нептун със злато е преял,

ще бъде щастие да го избълва

отгоре ни.

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Така е, Церимоне.

ЦЕРИМОН

И как грижовно е набит със чоп

и катраносан! Значи тъй, морето

изхвърли го?

ПЪРВИ СЛУГА

Морето, господарю.

Една вълна, каквато не съм виждал,

го метна върху пясъка.

ЦЕРИМОН

Отваряй!

Как сладостно ухае!

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Чуден дъх!

ЦЕРИМОН

Какъвто не съм вдъхвал досега!

Така! Отваряй!… Богове небесни!

Какво е туй! Покойница!

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Я, гледай!

ЦЕРИМОН

Във скъп саван! Обмазана с балсами!

Отвсякъде натъпкана с торбички,

съдържащи ухания!… Ха, свитък!

Помагай ми в разчитането, Феб 29 29 Феб (мит.) — друго име на Аполон, бог на Слънцето в гръцкия Пантеон. !

Чете.

Ако си жив, Перикле, в скръб сега е

сърцето ти! Умряла е таз нощ.

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Така изглежда.

ЦЕРИМОН

Да, така е. Вижте

как свежа е. Не са могли да чакат

тез, дето са я хвърлили в морето!…

Веднага огън! Донесете тука

кутиите от моя кабинет!

Един Слуга излиза.

Смъртта открадва често от Живота

по някой час и жизненият пламък

тогава още може да събуди

потиснатите сили. Чел съм нейде

за някои египтяни, които

са връщали след четри часа смърт

тела, угаснали като това,

към прежното им здраве.

Влиза отново Слугата, с кърпи, кутии и мангал.

Тъй! Отлично!

Жарта и кърпите насам! И нека

свирачите изпълнят нещо тъжно!

Музика.

Отново лютнята! Свири, глупако!

Какво стоиш!

Музика.

Повейте й!… Добре!

Тя още ще живее! Вижте, ето,

животът се събужда! Топлина

излъхва се от нея! Вероятно

пет часа — да, не повече — била е

във мнима смърт. Ха, вижте как отново

разцъфва за живота!

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Небесата

чрез теб усилват нашата почуда

и врязват твойта слава в паметта ни

завинаги!

ЦЕРИМОН

Живее! Вижте само

как нежните кутийчици на двете

чудесни скъпоценности, които

Перикъл е загубил, с нежен трепет

открехват своите ресни от злато;

как двата й блестящи диаманта

проблясват вече, да, и удвояват

цената на вселената!… Живей

и разплачи ни с разказа за свойте

премеждия, създание вълшебно,

единствено в света!

Таиса се раздвижва.

ТАИСА

Диано скъпа,

къде съм аз? Къде е моят цар?

Кои са тези хора?

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Чудеса!

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Невероятно!