Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

Аз — доволна,

ако ме любиш, рицарю.

ПЕРИКЪЛ

Кой? Аз ли?

Живота си не любя както теб!

СИМОНИД

И сте съгласни значи?

ТАИСАи ПЕРИКЪЛ

Да, щом ти

съгласен си, царю!

СИМОНИД

Дотам съгласен,

че сватбата ви няма миг да бавя

и в ложето бегом ще ви отправя!

Излизат.

Влиза Гауер.

ГАУЕР

Сега, след сватбената врява,

в дома покоят зацарява

и чува се от всички стаи

как хъркат гости и хазаи.

С два въглена-очи котака

пред миша дупка дебне в мрака

и край камината щурчето,

щастливо, пуска си гласчето.

Таз нощ е нощ на Хименея 27 27 Хименей (мит.) — бог на брака у гърците и римляните. Изобразяван като момък, окичен с гирлянди и държащ факел.

и нашата Таиса в нея,

преставайки да бъде дева,

детенце тутакси зачева…

Но ний след този увод кратък

ще скочим в разказа нататък

и той каква насока взима,

ще видите във пантомима,

която Гауер при това

ще ви допълва със слова.

ПАНТОМИМА

Влизат — от една страна — Перикъл и Симонид, следвани от Свита; от друга страна — Вестител, който коленичи и предава писмо на Перикъл. Перикъл показва писмото на Симонид. Свитата коленичи пред Перикъл. Влиза — бременна — Таиса, следвана от дойката Лихорида. Симонид й показва писмото. Тя е зарадвана. Двамата с Перикъл се сбогуват със Симонид и заминават заедно с Лихорида и част от свитата. Симонид и останалата част от Свитата излизат.

Из пустоши, в гори дълбоки

търсачи в четири посоки

Перикла дирят, обикалят,

за труд не мислят, харч не жалят.

До Симонида най-подире

писмо пристига. То от Тир е

и със подробности разказва

как Антиоха като язва

са изгорили боговете

и туй, че тирският съвет е

за цар поискал Хеликана,

а той отхвърлил таз покана,

но обещал да я приеме,

ако подир година време

не се завърнел в Тир Перикъл,

зарад което и го викал.

Във Пентаполис и в страната,

стоуста, плъпва новината,

стъгди шумят, лицата светят:

„Бил тирски цар на царя зетят!“

и изводът от туй един е —

Перикъл трябва да замине.

Жена му, бременна тогава —

а кой отказва на такава? —

го моли: „Искам с теб да ида!“

Със дойката й Лихорида

Перикъл взима я и ето,

пътува вече сред морето

Нептун със тях е. Но в средата

на пътя им, уви, Съдбата

пак лик обръща им враждебен:

вълна надига грозен гребен,

от север сприя страховита

със рев на кораба налита

и сякаш сламчица пияна,

подскача той и в бяла пяна

се гмурка като морска птица.

Пищи нещастната царица

и ето, от тревоги силни

я хващат болките родилни.

Онуй, което след това е,

пред вас само ще се играе;

достатъчно е всеки само

да види тук море голямо

и взел за палуба таз сцена,

сред разярената вселена

ще чуй Перикъл как зове

море, небе и богове.

Излиза.

Палуба на кораб.

Влиза Перикъл.

ПЕРИКЪЛ

О, боже на безкрайните пространства,

смири вълните си, които блъскат

небе и ад! Ти също, властелине

на вихрите, във бронзови вериги

ги окови, тъй както си ги пуснал

от пещерите им! Ти, гръмовержце,

стрелите свои серни угаси

и страшния им гръм стори да стихне!…

О, Лихоридо! Как е? Какво прави

царицата?… Какво? Нима желаеш

да се избълваш целия върху ни,

ти, смерч гигантски? Боцманската свирка

е шепот във ухото на Смъртта,

нечут от никого!… Хей, Лихоридо!…

Луцино, покровителко на всички,

които викат нощем, опази

с благословията си тази наша

танцуваща черупка, помогни

на моята жена в родилни схватки!…

Хей, Лихоридо!

Влиза Лихорида, носеща пеленаче.

ЛИХОРИДА

Дръж нещо твърде младо за туй място,

което, с ум да беше, би умряло,

тъй както ще умра и аз навярно!

Вземи в ръце, царю, тоз къс от свойта

издъхнала царица!

ПЕРИКЪЛ

Как? Какво?

О, Лихоридо!

ЛИХОРИДА

Твърд бъди, царю!

Недей усилва бурята с въздишки!

От твоята царица ти остана

туй само живо — тази женска рожба.

Заради нея мъж бъди, царю,

не падай духом!

ПЕРИКЪЛ

Висши богове,

защо ни одарявате, а после,

когато дарът ни е станал скъп,

обратно си го взимате? Тук долу

дареното дарено е — от вас

по-честни сме ний, смъртните!

ЛИХОРИДА