Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

Дидона (мит.) — легендарна основателка на Картаген. Тя приютила след гибелта на Троя беглеца Еней и се хвърлила в горяща клада, когато той я изоставил.

„… Амфионовата арфа…“ (мит.) — Амфион е един от двамата „тивански близнаци“, синове на Зевс и на таванската царица Антиопа. Свирел така сладко на арфа, че когато той и брат му Зет решили да построят зид около Тива, камъните сами се нареждали един върху друг под нейните звуци.

„… и луната бихте откачили от сферата й…“ — съгласно учението на питагорейците светът се състоял от няколко включени една в друга въртящи се кристални сфери, към които били закрепени „подвижните звезди“ и които сами били включени в обхващащата цялата вселена сфера на „неподвижните звезди“. При движението си сферите издавали хармонична музика, достъпна само за избрани.

„… човекът от луната…“ — средновековното поверие виждало в лунните петна очертанията на човек-грешник, наказан да живее на месечината; той бил следван от куче и носел фенер и наръч тръни.

„… сврачи речи…“ — т.е. заучени, ние бихме казали „папагалски“.

Херес — силно испанско вино.

„… горе се появява…“ — в елизабетинския театър зад главната сцена имало втора, закриваща се със завеса, а над нея — трета. За последната става дума тук.

Еднорози — еднорогът е баснословно животно на Средновековието, подобно на кон, с дълъг прав рог на челото.

Птица-Феникс (мит.) — приказна птица, съществуваща „в единствен екземпляр“, която, щом бивала заплашена от смъртта, се самоизгаряла и възкръсвала от пепелта.

„… едно за пет…“ — по Шекспирово време нерядко пътешествениците сключвали облози, при които сумата, внесена от тях преди заминаването им, трябвало да бъде върната петократно в случай на щастливо завръщане.

Харпия (мит.) — Харпиите били богини на вятъра у гърците, изобразявани като птици с женски глави. Названието им е станало синоним на „зла жена“.

Харпия (мит.) — Харпиите били богини на вятъра у гърците, изобразявани като птици с женски глави. Названието им е станало синоним на „зла жена“.

„… Фебовият впряг…“ (мит.) — става дума за колесницата на Аполон, бога на слънцето и изкуствата в древногръцкия пантеон.

Ирида (мит.) — гръцка богиня на дъгата.

Церера (мит.) — римска богиня, съответствуваща на гръцката Деметра; покровителка на плодородието и земеделието.

„… Владетелката на небето синьо…“ (мит.) — става дума за Юнона, римска богиня на плодородието покровителка на брака; съответствуваща на Хера у гърците.

„… Венера с нейния хлапак…“ (мит.) — става дума за бога на любовта — Купидон, — който бил син на Венера; той е изобразяван като момченце — често сляпо — въоръжено с лък и стрели.

Плутон (мит.) — владетел на подземното царство на мъртвите според вярванията на древните гърци.

Пафос — град на о-в Кипър, в който се намирал главният храм на Афродита (Венера).

Наяди (мит.) — речни нимфи у гърците.

„… Сляпата къртица да не дочуе стъпка…“ — израз, свързан с поверието, че къртицата притежавала много остър слух.

„… дъба на Зевса…“ (мит.) — дъбът се считал в древността за дърво на върховния бог.

Coraggio (итал.) — смелост.

Велзевул — едно от прозвищата на Дявола.

феникс (мит.) — Приказна птица, съществуваща „в един екземпляр“, която, щом бивала заплашена от смъртта, се самоизгаряла и възкръсвала от пепелта си.

„… Музите…“ (мит.) — В гръцкия пантеон седемте Музи били богини на отделните изкуства.

Парнас (мит.) — Планина в Гърция, обитавана според вярването от бога на изкуствата Аполон и от музите. Тук смисълът е: «сред днешните поети».

„… от земя и от вода…“ — Според древните философи светът бил изграден от четири елемента (стихии) — земя, вода, въздух и огън.

Адонис (мит.) — Красив младеж от Библос, обичан от Афродита, който бил разкъсан от глиган. Темата е развита от Шекспир в поемата му „Венера и Адонис“.