Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

„In hac spe vivo“ (лат.) — С тази надежда живея.

Хера (мит.) — богиня на брака при гърците; съпруга на Зевс.

„… Дианиното дуло…“ (мит.) — Диана била римската богиня на лова; покровителка на девствениците, често отъждествявана с хладната луна. „Дианиното було“ е образ, свързан с моминството.

„… окото на Цинтия…“ (мит.) — Цинтия е друго име на Диана. „Око на Цинтия“ — луната.

Хименей (мит.) — бог на брака у гърците и римляните. Изобразяван като момък, окичен с гирлянди и държащ факел.

Ефес — в древността цветущ гръцки търговски град на Малоазийския бряг.

Феб (мит.) — друго име на Аполон, бог на Слънцето в гръцкия Пантеон.

Ескулап (мит.) — бог на медицината в древния Рим.

„… в одежда на весталка…“ — в смисъл на девственица. Тук, свързани от мисълта за моминската непорочност, се смесват често жриците на Диана с весталките — жрици на Веста.

Митилин — главен град на остров Лезбос.

„… прогнили от парене…“ — по Шекспирово време сифилисът се лекувал с парна баня.

„… цехини…“ — стара венецианска златна монета.

„…Дьо Живак…“ — в оригинала името е „Verole“ — което някога означавало на френски освен „шарка“ още и „сифилис“, болест, която се лекувала с живачни втривания.

„… гръмотевицата буди спящите змиорки.“ — съществувало поверие, че гръмотевицата кара змиорките да се измъкват от тинята.

Харпия (мит.) — Харпиите са били богини на вятъра у гърците. Изобразявани като птици с женски глави. Названието им е станало символ на зла жена.

Тетида (мит.) — морска нимфа — нереида — майка на гръцкия герой Ахил.

Гея (мит.) — богиня на земята у древните гърци. Прародителка на човеците и велика приютителка на мъртвите, погребани в нея.

Приап (мит.) — гръцки и римски бог на сладострастието и мъжката сила; покровител на лозята и градините.

Спаниел — кучешка порода.

Юнона (мит.) — римска богиня на плодородието, покровителка на брака — съответстваща на Хера у гърците.

„… как пеят сферите…“ — съгласно учението на питагорейците светът се състоял от няколко включени една в друга въртящи се кристални сфери, към които били закрепени „подвижните звезди“ и които сами били включени в обхващащата цялата вселена сфера на „неподвижните звезди“. При движението си сферите издавали хармонична музика, достъпна само за избрани.

Оригиналното заглавие на драмата е „Cymbeline“ — „Цимбелин“ . Името на Клотен е свързано вероятно с думата clot — буца земя. „Имогена“ произлиза навярно от латинското innocens — невинен; „Постум“ значи на латински „следсмъртен“, в случая „роден след смъртта на баща си“; „Леонат“ — както в текста се обяснява — означава „роден лъв“ или „роден от лъв“.

„… дух, меним според планетите!“ — съгласно схващанията на Шекспировото време планетите упражнявали силно благотворно или пагубно влияние върху хората.

„… Касибелан, а после от Тенанций…“ — Касибелан е един от вождовете на древните брити, борил се упорито срещу Рим; Тенанций, негов брат, е според историята на Холиншед баща на Цимбелин. У Шекспир тези роднински отношения са объркани.

„… свой паж…“ — пажове по време на древния Рим естествено не е имало. Текстът на „Цимбелин“ изобилства от подобни анахронизми.

„… приготвяни със жлъчка“ — в състава на мастилата по Шекспирово време влизала и говеждата жлъчка.

Дукати — венецианска златна монета от XIII в., разпространила се по-късно из цяла Европа.

Феникс — приказна птица, съществуваща „в единствен екземпляр“, която, щом бивала заплашена от смъртта, се самоизгаряла и възкръсвала от пепелта.

„… като партски конник… по врага…“ — партите — племе, населявало в древността областта на югоизток от Каспийско море — били прочути конници и стрелци с лък.