Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

Капитолий — един от хълмовете на Рим, върху който се издигали в древността главните обществени сгради и преди всичко храмът на Юпитер и Сенатът.

„… колкото и да се парят…“ — по Шекспирово време сифилисът се лекувал с парна баня.

„… Дианин жрец“ — Диана била римската богиня на лова; покровителка на девствениците, често отъждествявана с хладната луна.

Тарквиний — става дума за Секст — сина на легендарния римски цар Тарквиний Горди, който изнасилил Лукреция, съпруга на знатния римлянин Публий Колатин. Лукреция се самоубила, след като взела клетва от своя баща и от Юний Брут, че ще отмъстят за нейната смърт; нещо, което те сторили, като изгонили Тарквиний и установили римската република.

Киприда (мит.) — прозвище на Афродита-Венера, произлизащо от името на о. Кипър, край чийто бряг богинята се родила от морската пяна. В оригинала е употребено по-малко познатото у нас прозвище Цитерея, свързано с друго място на Афродитиния култ — о. Цитера.

„маймуно, имитираща смъртта…“ — на английски думата „ape“ — маймуна — е тясно свързана със значението „подражавам“ — оттук и смелостта на образа.

Гордий (мит.) — легендарен цар на Фригия — прост земеделец по произход, който поставил в градския храм ярема на своите волове, завързвайки го със сложен възел. Считало се, че който развърже този възел, ще стане повелител над цяла Азия. Александър Македонски, като не успял да го развърже, го разсякъл с меча си. Оттук „да разсечеш гордиевия възел“ означава да решиш със сила някое усложнено дело.

Терей (мит.) — тракийски цар, който изнасилил балдъза си Филомела, дъщеря на атинския владетел Пандион. За да не бъде издаден, той изтръгнал езика й, но тя избродирала разказа за насилието на една завеса, която изпратила на сестра си Прокна. Последната отмъстила на мъжа си, като убила собствения си син и подмамила Терей да яде от месото му. Узнал за истината, Терей искал да убие двете сестри, но Зевс превърнал Филомена в славей, Прокна — в лястовица, а него самия — в папуняк. Книгата, която Имогена е чела, е била навярно „Метаморфозите“ на Овидий, в които е разказана тази повест.

„зората… окото на гарвана.“ — по Шекспирово време гарванът бил смятан за ранобудна птица.

Феб (мит.) — друго име на Аполон, бог на Слънцето в гръцкия Пантеон.

„… Дианин дивеч…“ (мит.) — става дума за девствениците.

Кохорти — кохортата е била войсково отделение в римската войска — десета част от легиона.

Кидн — древното име на една река в Мала Азия, на която се срещнали за пръв път Марк Антоний и Клеопатра.

Базилиск (мит.) — баснословно животно със змийско тяло и златна корона на главата, чийто поглед бил смъртоносен за човека.

Сатурн (мит.) — римски бог на земеделието. Планетата, носеща неговото име, имала мрачно, охлаждащо влияние върху човеците.

„… дошъл, видял, победил…“ — „Veni, vidi, vici“ — „Дойдох, видях, победих“ — е лаконичното съобщение, с което Гай Юлий Цезар (100–44 г.пр.н.е.) известил на римския Сенат за своята победа при Зела в Мала Азия.

„… града на Лъд…“ — става дума за Лондон.

Мулмуций — легендарен основател и първи законодател на британската държава.

Камбрия — древно название на областта, заемаща приблизително територията на днешен Уелс в западната част на Британския остров.

Еней (мит.) — според „Енеидата“ на Виргилий троянецът Еней, по-късно родоначалник на римския народ, изнесъл на гръб от пожара на Троя слепия си и немощен баща Анхис.

Синон — син на коринтския цар Сизиф, уговорил троянците да вкарат дървения кон в стените си и с това станал причина за гибелта на Троя.

Юнона (мит.) — римска богиня на плодородието, покровителка на брака — съответстваща на Хера у гърците.

Севърн — река в Югозападна Англия.

Проконсул — в древния Рим бивш консул, изпратен от Сената за управител на провинция.

Терсит — прост гръцки воин от войската, обсаждаща Троя, остро и жлъчно критикуващ началниците си и обрисуван от Омир като уродлив сквернословещ Действащо лице в „Троил и Кресида“.