Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

Ликс — става дума за един от двамата Аяксовци. Великия Аякс, син на саламинския цар Теламон, един от героите на „Илиада“. Действащо лице в „Троил и Кресида“.

Хермес (мит.) — бог на търговците и крадците, съответстващ на римския Меркурий; вестител на боговете.

„… Хекубините клетви срещу ахейците…“ — Хекуба е съпруга на Приам, царя на Троя, изгорена от гърците.

Марс — наблюдателна площадка на корабна мачта.

„… сиенския владетел…“ — Сиена е град в областта Тоскана — Централна Италия.

Консули — в древния Рим изборни управители на републиката, двама на брой, с едногодишен мандат. Тук неправилно употребени от Шекспир.

„… закриват с тъмни маски…“ — по Шекспирово време дамите носели маски от кадифе за защита на лицето от слънчевите лъчи.

Луцина (мит.) — римска богиня на светлината и раждането, отъждествявана от едни с Юнона, от други — с Диана.

Елисейски полета (мит.) — с това название древните гърци означавали полята на блажените, в които след смъртта си попадали праведниците. Този рай на древните се намирал „на брега на Океана, в най-западната част на земния кръг“.

„… под моето светило…“ — т.е. под планетата Юпитер.

Минерва (мит.) — римска богиня на мъдростта и занаятите, свързвана с Атина от гръцкия Пантеон.

„… Mollis aer… съпруга…“ — етимологията на ясновидеца е, разбира се, невярна.

Оригиналното заглавие на пиесата е „The Winter’s tale“ — „Зимната приказка“ . Името на Пердита произлиза от латинския глагол „perdere“ — загубвам. В оригинала Гламчо се нарича Clown — означаващо „селяндур, смешен простак“.

„… влажното светило…“ — става дума за луната, с която са свързани морските приливи и отливи и изобщо „влагите“.

„… като изключим наследствения…“ — става дума за първородния грях, този, който всеки човек според християнската религия носи от грехопадението на Адам и Ева.

„… една планета-сводница влияе…“ — съгласно схващанията на Шекспировото време планетите упражнявали силно благотворно или пагубно влияние върху хората.

Базилиск (мит.) — баснословно животно със змийско тяло и златна корона на главата, чийто поглед бил смъртоносен за човека. За разлика от погледа на базилиска кралският поглед понякога проявявал целебни свойства.

„…колкото морето… от лунната повеля…“ — става дума за луната, с която са свързани морските приливи и отливи и изобщо „влагите“.

„…както вие чувствате, на̀, туй…“ — навярно при тези думи Леонт удря плесница или дръпва брадата на Антигон.

„… Аполоновия храм във Делфос…“ (мит.) — Град Делфи във Фокида бил главно негово светилище; тук, в подножието на планината Парнас, било седалището на прочутия делфийски оракул. Шекспир и неговите съвременници (вж. предговора) смесвали Делфи с Делос — острова, на който се бил родил богът; затова пратениците на Леонт пътуват към „Делфос“ и говорят — в трето действие — за „дивен остров“.

„… жълта мнителност…“ — жълтият цвят бил по Шекспирово време цвят на ревността.

„Бохемия. Край морския бряг…“ — една от честите небрежности на автора. Бохемия и Сицилия били за Шекспировите съвременници приказни страни, чието географско положение не било нито изяснено, нито от особена важност.

Хор — Хор или Пролог се наричал по Шекспирово време актьорът, който е произнасял увода, интермедиите или епилога на пиесите.

Автолик (мит.) — син на Меркурий (Хермес) и Хиона. Получил от баща си, известен като бог на крадците и хитреците, мошенически дар и способност да приема различни образи.

„… борби на мечки…“ — по Шекспирово време борбите между животни (мечка и кучета; бик и кучета) били много популярно развлечение.

Флора (мит.) — италийска богиня на цветята, младостта и удоволствията.

„… безсмъртните… приемали са облик на животни…“ (мит.) — в случая става дума за Зевс, който се преобразил в бик, за да открадне Европа; за Нептун, който добил от превърнатата в овца Теофана агнето със златното руно; и по-нататък — за Аполон, който служил като овчар при тесалийския цар Адмет и му помогнал да се ожени за дъщерята на цар Пелий — Алкестида.