Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

Прозерпина (мит.) — владетелка на подземното царство и богиня на плодородието. Дъщеря на Зевс и Деметра. Според легендата веднъж, като брала цветя, била грабната и отвлечена под земята от Аид, бог на подземното царство.

Афродита (мит.) — Венера.

„… клепките Юнонини…“ (мит.) — римска богиня на плодородието, покровителка на брака — съответстваща на Хера у гърците.

„… играя кралицата на Духовден…“ — на Света Троица в Шекспирова Англия се празнували традиционни народни игри, на които се избирали крал и кралица.

Девкалион (мит.) — образ от гръцката митология, успореден на библейския Ной. Царят на Фтия — Девкалион, и жена му Пира били смятани в древността за родоначалници на човечеството, защото единствени се били спасили — на нарочно построен кораб, който ги извел невредими на планината Парнас — от потопа, изпратен от Зевс.

„… кесийки с карамфил…“ — във времето на големите пътешествия са били модни т.нар. помандери — топчици от плат, съдържащи карамфил и други миризми от екзотичен произход, които се носели на кръста или на врата.

„… правдата на свойта привидност…“ — т.е. лицето си. Модна за литературата от Шекспирово време изисканост, свързана с честата у автора тема за лъжовността на външния образ у човека.

„… я как си чопли зъбите.“ — по Шекспирово време откритото чистене на зъбите било признак на добро възпитание; по едно време зъбочистките дори се носели като украса на шапките.

„… завещал е Александър на най-достойния…“ — става дума за Александър Македонски, който — според някои летописци — бил завещал с тези думи огромното си царство.

Джулио Романо (1499–1546) — италиански живописец и архитект (но не и скулптор!), много прочут в Шекспирова Англия.

„… Боите й… изсъхнали…“ — в миналото статуите често били оцветявани — върху това се гради цялата последна сцена на драмата.

„… скелета с косата…“ — става дума за смъртта.

Оригиналното заглавие на пиесата е „The Tempest“ — „Бурята“ . Много от действуващите лица носят смислови имена: „Просперо“ означава на италиански „щастлив, благоприятен“; „Калибан“ е по всяка вероятност анаграма на „канибал“. „Тринкуло“ произлиза от немското „trinken“ — пия; „Миранда“ — означава на латински „достойна за удивление“; „Ариел“ има древноеврейски произход (така се наричал един от ангелите на юдейската религия), но в пиесата явно се свързва с италианското „aria“ — въздух.

Топсел — тази дума, както и следващите в същата сцена „стенга“, „грот“, „фок“ са взети от моряшкия език и означават различни платна и части от мачти.

Фортуна (мит.) — римска богиня на щастието, случая и успеха; изобразявана е с рог на изобилието, изсипващ монети или с превързани очи, стъпила върху въртящо се колело.

Левги — мярка за дължина, равна на 4 километра.

Юпитер (мит.) — върховен римски бог, съответствуващ на гръцкия Зевс; баща на боговете, небесен властелин.

Нептун (мит.) — римски бог на моретата, съответствуващ на гръцкия Посейдон.

Бермудски острови — група малки острови в Атлантическия океан, прочути по Шекспирово време като опасно място за мореплавателите. В случая имаме една от географските волности на Шекспир; прекосявайки Средиземно море, флотът на неаполския крал се оказва близо до брега на Америка.

Сикоракса — името (в оригинала Sycorax) е с неясен произход: някои го свързват с гръцки корени, означаващи „свиня“ и „гарван“; други го извеждат от името на митологическата магьосница Цирцея.

„…с кръжила тъмни около очите…“ — сините кръгове около очите били считани по Шекспирово време за признак на бременността.

Сетебос — име, взето от едно съвременно на Шекспир описание на пътешествие, в което тъй се нарича „големият дявол на патагонците“.

„… князът на Милано с прекрасния си син…“ — по всяка вероятност небрежност на автора: за такъв син по-нататък в драмата не се споменава.