Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

Приемам, обвини ме, че небрежно
съм срещал твойте милости към мен,
че съм разсрочвал плащането нежно
на дружбата, дължима всеки ден,
че съм прахосвал с люде не дълбоки
часа за теб, приятелю мой драг,
че често съм отплавал във посоки,
отвеждащи далеч от твоя праг;
да, струпай в делото на мое име
догадки и вини, каквито щеш,
във мерника на своя гняв вземи ме,
но изстрела не бързай да дадеш,
защото знай, че моята защита
ще каже: „Беше с цел да го изпита.“

Тъй както преди ядене се взима
отвара от нагарчащи листа
или с рицин, от страх пред болест мними,
си вкарваме самички болестта,
така и аз, макар от сладостта ти
пресита да не чувствах ни за миг,
прибегнах до лекарства непознати,
преди да бъда истински болник.
И тази предпазливост на сърцето,
предварваща измислени беди,
направи болестта да дойде, гдето
бе властвувало здравето преди.
И тъй разбрах: от теб с познанства нови
човек не се лекува, а се трови.

Дали бях сълзи на сирена пил,
извлечени чрез колбите на ада,
та бях, щастлив, на себе си немил
и в ужас от добитата награда!
И как потъвах в пъкления грях,
когато се усещах, стигнал рая;
как очните си ябълки въртях,
ликуващ и готов да се покая!
Но има полза от провала, щом
след зло доброто по-прекрасно става.
Отново изградена след разгром,
израства любовта ни дваж по-здрава.
И ей ме, грешник, връщам се назад,
след загуба трикратно по-богат!

Днес радвам се, че имаш грях към мене —
при спомена, как мъчих се тогаз,
под бремето на своя грях колене
би трябвало сега да сгъна аз.
Защото, ако аз съм те потресъл,
тъй както мен тогаз потресе ти,
то страдаш адски; а жесток и весел,
не чувствах аз това да ме гнети.
О, ако бях си спомнил за оная
ужасна нощ на укори и срам,
от теб взел пример, бързо щях да зная
балсама изцелител да ти дам!
Но твоят грях за моя е предплата,
взаимно днес изплащат се те двата.

Ах, днес е по-добре да си порочен,
отколкото нарочен за такъв,
когато те осъжда съд задочен,
насъскван от завистническа стръв!
Нима е редно блудници шпиони
кръвта ми буйна да наричат срам
и шайка похотливци да ме гони
за туй, в което грях не виждам сам?
Аз съм, какъвто съм. И тез, които
се целят в мен, улучват своя грях.
Възможно е, отсято с друго сито,
да вземе мойто право връх над тях,
освен ако приемат, че земята
изцяло от порока е залята!

Без малкия бележник — твой подарък —
записан си ми ти във паметта;
във нея пребиваваш дваж по-ярък,
отколкото в нетрайните листа.
И този текст в ума ми и в сърцето
все тъй ще се допълва и расте
до края на света или догдето
не се стопят в забравата и те.
За ценност като теб неизмерима
бе малък твоят дар, и — грях не грях —
понеже в мен по-сигурно те има,
да го даря на другиго посмях.
Но знай, че който записки си прави,
допуска, че могъл би да забрави.

Не, Време, ти не ще ме промениш!
Презирам твойте нови пирамиди.
Най-пресният съвременен фетиш
във миналото може да се види.
Но ний живеем кратко и в захлас
оказваме на всичко ново прием,
и мислим, че родено е от нас,
наместо в древността да го открием.
Отхвърлям твойто „някога“ и „днес“
и не изпадам в глупава почуда
пред нявгашни лъжи или пред тез,
които раждаш днеска в треска луда.
Кълна се, неизменен ще съм тук,
на теб и на косата ти напук!

Да беше любовта ми плод потаен
на светски помисли, била би тя
играчка на Фортуна, цвят нетраен,
неотличим сред хиляди цветя.
Но тя е твърдина, свръхкрепка сграда,
която не заплаща рабска дан,
презираща ласкателска обсада
и пристъп на васал онеправдан.
Тя няма страх пред ничия интрига
и гербът й е траен и могъщ,
държава суверенна, тя не вдига
стъбло при слънце, за да клюмне в дъжд.
Тоз, който според модата играе,
ще потвърди, че истина това е!

Защо ми е над твоята глава
пред хората да нося балдахина,
да зидам „вечни“ сгради от слова,
които подир ден ще са руина?
Не съм ли виждал не един до днес,
презрял добрия вкус на простотата,
да готви някому чудата смес,
а после да остава с пръст в устата?
Стиха ми като нафора вземи,
изискани подправки в него няма,
но казва той как искрено, сами,
взаимно одаряваме се двама.
Доносници платени, марш оттук —
безсилни сте пред честния му звук!