Зигмунд Фрейд - Детската душа

Психоанализата сочи, че има два начина за намиране на обекта: първо, описаният в текста, който се извършва въз основа на първообразите от ранното детство, и, второ, нарцистичният , който търси собственото Аз и го открива в Alter Ego . Този последен момент има важно значение за патологията, но не е пряко свързан с обсъжданата тук тема.

Онези, за които това ще се стори „кощунствено“, трябва да прочетат изследванията за отношенията между майката и детето, направени от X. Елис, които почти съвпадат по смисъл с нашите ( Das Geschlechtsgefühl , S. 16).

Обяснението на произхода на детския страх дължа на едно тригодишно момче, което чух да се моли от една тъмна стая: „Леличко, говори с мен, страхувам се, защото е толкова тъмно.“ Лелята му отговаря: „Защо ти е нужно това? Нали не ме виждаш?“ „Това няма значение — отвръща детето, — когато някой говори, става светло.“ Следователно то се страхува не от тъмнината, а от липсата на любимия човек и е в състояние да обещае, че ще се успокои, когато получи доказателство за неговото присъствие. Фактът, че невротичният страх произлиза от либидото, както оцетът от виното, е един от значителните резултати на психоаналитичното изследване. По-нататъшното обсъждане на този проблем вж. в моите „Лекции по увод в психоанализата“, където обаче все пак не е дадено окончателно обяснение.

Вж. казаното за избора на обекта при детето и по-точно параграфа за двукратния избор на обект и „нежната ориентация“ в първия раздел на настоящата книга.

Ограничаването на кръвосмешението навярно принадлежи към историческите завоевания на човечеството и подобно на другите нравствени изисквания е фиксирано у много индивиди чрез органично наследяване. (Вж. моя труд „Тотем и табу“, 1913.) Все пак психоаналитичното изследване показва колко интензивно все още се бори всеки поотделно в своето развитие с изкушенията на кръвосмешението и колко често му се поддава в своята фантазия и дори в действителността.

Фантазиите в периода на половото съзряване са свързани с прекратяването на инфантилното сексуално изследване в детството и обхващат още част от латентния период. Те могат да бъдат напълно или в по-голямата си част несъзнавани и затова често е невъзможно да се открият моментите на тяхната поява. Те имат голямо значение за възникване на различните симптоми, тъй като са непосредственото предварително стъпало към тях, но представляват онези форми, в които изтласканите компоненти на либидото намират своето удовлетворяване. Същото важи и за това, което се намира в основата на нощните фантазии, достигащи до съзнанието като съновидения. Съновиденията често представляват само фантазии от този род, възкръснали под влиянието и във връзка с някакъв дневен дразнител, останал от състоянието на бодърствуване („остатъци от впечатленията през деня“). Сред сексуалните фантазии от периода на пубертета се открояват някои, които са общоразпространени и достатъчно независими от индивидуалните преживявания на отделния човек. Такива са фантазиите за наблюдаването на полово сношение между родителите, за съблазняванията в ранното детство от страна на любимо лице, за заплахата от кастриране, фантазии за пребиваване и дори преживявания в утробата на майката и така нареченият „семеен роман“, в който юношата реагира на различията в неговата насоченост към родителите в настоящето и в детството. Близкото отношение на тези фантазии към мита е доказал О. Ранк в своя труд Das Mythus von der Geburt des Helden , 1909. Правилно е твърдението, че Едиповият комплекс е комплексното ядро на неврозите, представлявайки съществена част от тяхното съдържание. В него завършва инфантилната сексуалност, оказваща със своето действие решаващо влияние върху сексуалността на възрастните. Всяко новородено дете е изправено пред задачата да преодолее Едиповия комплекс. Който не може да направи това, се разболява от невроза. Успехите на психоанализата все по-ясно демонстрират това значение на Едиповия комплекс: признаването му е станало ключовата дума, която разделя привържениците на психоанализата от нейните противници.

Вж. казаното за неизбежността на съдбата в преданието за Едип („Тълкуване на сънищата“).

За особения тип избор на обекта при мъжете вж. Фройд З. Психология на сексуалността . София, 1991, с. 158–167.