Зигмунд Фрейд - Детската душа

В интерпретацията на Жил Дельоз „отклоняването“ е едва ли не най-важната характеристика на мазохизма. Фройд се насочва към проблематиката на отклоняването ( Verleugnung ) още през 1911 г. По-късно той нееднократно говори за това, че децата „отклоняват“ факта на отсъствие на пенис у жената. В статията си „Фетишизмът“ (1927) Фройд прави разлика между понятията „отклоняване“ и „изтласкване“. Терминът „отклоняване“ идва на мястото на използувания в периода 1914–1917 термин „отхвърляне“ ( Verwerfung ). Сложността се заключава в това, че и двете понятия се използуват не само по отношение на кастрацията, но и за характеризиране отношението на душевноболните към действителността. В статията си „Невроза и психоза“ (1924) Фройд определя неврозата като резултат от конфликта между Аз-а и То, а психозата — като конфликт между Аз-а и действителността и търси аналогичен на изтласкването, действуващо в първия конфликт, процес на дисоциация на Аз-а от външния свят, който да може да бъде вписан в концептуализацията на втория конфликт. В статията „Загубата на реалността при неврозата и психозата“ (1924) този процес е наречен отклоняване , или отхвърляне на реалността. Възникващата в тясна връзка с това тема за разцепването на Аз-а се разработва в незавършените му работи „Разцепването на Аз-а в процеса на защита“ и „Очерк по психоанализа“ (1938). „Отхвърлянето“ обаче се използува от Фройд в друг контекст. В статията си „Изтласкването“ (1915) отхвърлянето или по-точно съдното отхвърляне (Urteilsverwerfung) ни се представя като синоним на осъждането (Verurteilung) , предварителен стадий на което е изместването. Разликата между осъждане и изтласкване се подчертава и в по-ранните произведения на Фройд, вж. по-долу „Анализ на фобията на едно петгодишно момче“. В статията „Отрицанието“ (1925) осъждането е представено като интелектуален заместител, своего роза ерзац на изместването, а асоцииращото се с осъждането отрицание — като символ, т.е. отново като някакъв ерзац на изтласкването. — Бел.ред.

Тази история на болестта е написана веднага след завършването на лечението през зимата на 1914–15 г. под влиянието на още свежите впечатления от новите тълкувания, които Юнг и Адлер желаеха да придадат на резултатите от психоанализата. По такъв начин тя е свързана с публикуваната в Jahrbuch der Psychoanalyse , IV статия „Към историята на психоаналитичното движение“ и допълва съдържащата се там по същество лична полемика с обективистичната оценка на аналитичното. Първоначално бе предназначена за следващия брой на списанието, но тъй като поради избухналата война излизането му се отложи за неопределено време, аз реших да я включа в този сборник.

На две години и половина. Впоследствие почти всички срокове бяха точно установени.

Обикновено съобщения от такъв род не могат да бъдат използувани като материал, заслужаващ неограничено доверие. Твърде естествено е пропуските в спомените на пациента без особено голям труд да бъдат запълнени от въпросите, задавани на по-възрастните членове на семейството. Но аз не мога да предотвратя това. Онова, което роднините разказват в такива случаи, сигурно подлежи на критика. Изложението винаги се налага да е зависимо от подобни съобщения. При това се нарушава доверието към анализа, тъй като над него е поставена друга инстанция. Онова, което е наистина припомнено, се проявява в по-нататъшния процес на анализа.

Попа (рус.) — дупе, задни части. — Бел.ред.

Под пасивни стремежи аз разбирам стремежите с пасивна сексуална цел, но същевременно имам предвид не превръщането на едно влечение в друго, а само преобразяването на целта в указания смисъл.

Приказният материал в съновиденията. Internationale Zeitschrift für ärztliche Psychoanalyse . Bd. I, 1913.

Срв. подчертаното от O. Rank сходство на тези две приказки с мита за Кронос (Völkerpsychologische Parallelen zu den infantilen Sexualtheorien. Zentralblatt für Psychoanalyse , II, 8).

Едновременно с това би могло да става дума — в много по-малка степен на вероятност — за едва допустимата всъщност възраст от половин година.

Срв. по-късното превръщане на този момент в натрапчива невроза. В съновиденията по време на лечението е налице замяна със силен вятър.

Тук трябва да се направи връзка и с факта, че пациентът нарисува като илюстрация към съня си само пет вълка, въпреки че в съня се говори за шест или седем.