Зигмунд Фрейд - Детската душа

Лесно може да се докаже, че бебетата цапат с екскрементите си само онези, които познават и обичат. Те не биха удостоили чужди хора с такава чест. В трите си статии за сексуалната теория аз споменах за най-първото приложение на изпражненията като средство за автоеротично дразнене на лигавицата на стомаха. Като по-нататъшно достижение по този въпрос може да се разглежда и това, че при дефекирането голямо значение има вниманието към обекта, който детето слуша и към когото проявява привързаност. Това отношение се запазва и по-нататък в смисъл че по-възрастното дете позволява само на някои предпочитани от него лица да го слагат на цукалото или да му помагат при уриниране, при което обаче се взимат под внимание и други цели.

Както е известно, в несъзнаваното не съществува думата „не“. Противоположностите там съвпадат. Отрицанието се въвежда само от процеса на изтласкване.

Също така и въшките, които в съновиденията и фобиите често означават малки деца.

Вж. анализа в Sammlung kleiner Schriften zur Neurosenlehre, III F.

А точно така детето се отнася към изпражненията.

Вж. Märchenstoffe im Träumen. Internationale Zeitschrift für ärzttiche Psycoanalyse, 1–2 H.

Корекция при следващия разказ: „Струва ми се, че режа не дървото. Това е сливане с друг спомен, който също така е изопачен от халюцинацията, че съм порязал дървото с ножчето и поради това от дървото тече кръв.“

Ние знаем, че така е било с бавачката, и ще го научим относно друга жена.

Към най-мъчителните, а също така и нелепи симптоми на неговото бъдещо страдание спадат отношението му към всеки… шивач, на когото поръчвал някоя дреха, неговият страх и уважение пред това високопоставено лице, неговото старание да го предразположи с огромни бакшиши и отчаянието по повод резултатите от работата, независимо какви са те в действителност.

Във връзка с това споменавам за съновиденията, които той сънувал по-късно от кошмарния сън, но още в първото имение, и които представяли сцени на коитус между небесните тела.

Доста впечатляващо е, че реакцията на срам е толкова тясно свързана с непроизволното изпускане на урината (дневно и нощно), а не, както би следвало да се очаква, с незадържането на изпражненията. Опитът ни показва, че тук няма никакво място за съмнение, а също така ни кара да се замислим и за постоянната връзка между незадържането на урина и огъня. Твърде е възможно в тези реакции и връзки да имаме работа с остатъци от човешката култура, идващи от дълбините на времето и запазили следите си в митовете и фолклора.

По време той се случил във възрастта около две години и половина — между предполагаемото наблюдаване на коитуса и съблазняването.

„Психология на несъзнаваните процеси“ (1917), труд, който вече не е можел да окаже влияние на моите „Лекции“.

Възможното странично тълкуване, че завесата представлява девствена ципа, разкъсваща се при сношението с бащата, не съвпада с условието на излекуване и няма никакво отношение към живота на пациента, за когото девствеността не е имала никакво значение.

Допускам, че този въпрос е най-тънкият в цялото психоаналитично учение. Не се нуждаех от научните съобщения на Адлер и Юнг, за да се замисля критично над възможността утвърждаваните от анализа детски преживявания — изживени в невероятно ранното детство! — да са основани по-скоро на фантазии, съчинени по повод на по-късни случаи, и във всички онези случаи, когато анализът открива влиянието на такова детско впечатление върху по-нататъшния живот, да е необходимо да се допусне проявата на конституционален момент или филогенетично унаследено предразположение. Напротив, нищо друго не предизвикваше у мен повече съмнения, никаква неувереност не ме възпираше от публикуването на моите резултати. Аз пръв открих както ролята на фантазиите за образуването на симптомите, така и „обратното фантазиране“ (пренасяне) в детството на по-късни наблюдения и последващата сексуализация на тези фантазии — никой от опонентите ми не показа това. (Вж. „Тълкуване на сънищата“ и забележката към случая за натрапчива невроза, 1908 г., с. 164 от Sammlung kleiner Schriften zur Neurosenlehre. III. Folge. ) Ако аз все пак продължих да се придържам към своите по-трудни и по-малко приемливи възгледи, то това стана благодарение на аргументите, към които довежда изследователя описаният тук случай или която и да е друга детска невроза и които предлагам на вниманието на читателя.