Зигмунд Фрейд - Детската душа

Всъщност тук не би могло да се извлече нищо повече освен словесната асоциация, която е убягнала на бащата. Добро натрупване на условия, при които психоаналитичните опити завършват с неуспех.

Той иска да бъде сигурен, че неговият Wiwimacher ще расте.

Нашият Ханс не може да се справи с темата, която не знае как да изложи. И на нас ни е трудно да го разберем. Може би той мисли, че панталоните предизвикват у него отвращение само след тяхното купуване. Върху тялото на майката те повече не предизвикват у него асоциация с Lumpf или с wiwi . Тогава те го интересуват вече в друго отношение.

Ханс винаги е къпан от майката.

За да я вземе за поправка.

Ханс винаги е къпан от майката.

За да я вземе за поправка.

Сецесион — наименование на редица обединения на немски и австрийски художници от края на 19 и началото на 20 век.

За нас е ясно защо темата „Ана“ възниква непосредствено след темата „Lumpf“ : самата Ана е Lumpf всички новородени деца са Lumpf .

Тук той започва да фантазира. Ние научаваме, че за него сандък и вана означават едно и също нещо — това е пространство, в което има деца. Да обърнем внимание на неговите повторни уверения.

Сандъкът, разбира се, е коремът на майката. Бащата иска да насочи Ханс към разбирането на това.

Разбира се, ирония, както и последвалата молба да не издават тази тайна на майката.

Прекрасен мъничък Ханс! Дори и от възрастните не бих искал по-добро разбиране на психоанализата.

Непоследователността на Ханс не би трябвало да ни пречи. В предишния разговор от неговата сфера на несъзнаваното се прояви недоверието му към приказката за щъркела, свързано с чувство на обида по отношение на бащата, който превръща това в тайна. Сега той е поуспокоен и отговаря на официалните съображения, с помощта на които по някакъв начин е успял да си обясни тази толкова трудна хипотеза за щъркела.

Сандъкът за багажа за Гмунден, който стои в антрето.

Когато кочияшите биеха и крещяха на конете, той често биваше обземан от силен страх.

Още един фрагмент от детската сексуална теория с неочакван смисъл. (Превеждаме израза ein Kind bekommen буквално, като получавам дете , въпреки че правилният превод е раждам дете . С това се запазва непрозрачността на раждането за детето, откъдето и произлизат голяма част от проблемите на бащата с детето при обясняването на произхода на децата. — Бел.прев.)

Ханс, който има основание да се отнася с недоверие към показанията на възрастните, сега се пита дали хазаинът не заслужава повече доверие от баща му.

Връзката тук е следната: бащата дълго не е искал да му вярва по повод на историята за черното около устата на конете, докато най-накрая истината не била изяснена.

Се que femme veut, dieu le veut (това, което иска жената, го иска и бог — ( фр. ). — Бел.ред.). Умният Ханс и тук е достигнал до много сериозен проблем.

Не е необходимо в тази страст за притежаване на деца да се вижда женска черта. Тъй като най-щастливите си преживявания той е изпитал заедно с майка си като дете, сега ги възпроизвежда в активна роля, при което самият той изобразява майката.

Това толкова удивително противоречие е същото, както и противоречието между фантазията и действителността, между „да желаеш“ и „да имаш“. Той знае, че в действителност е детето и другите деца биха му пречили, а в своята фантазия той е майката и иска да има деца, за да може да повтори върху тях преживените от него ласки.

Възможно е Ханс да си е създал идеал по образа на някое случайно срещнато момиче, което, впрочем, по описанието на цвета на очите и косите напомня за майката.

Ханс не може да отговори по друг начин освен от гледна точка на автоеротизма.

Поправка на оригинала: Отпечатано: „някога“. — Бел.ел.кор.

Sarfaladi — сервилатен колбас. Жена ми понякога разказва, че леля й винаги казвала Soffilodi . Ханс може би е чувал това.

Дали това не означава niederkommen (да се освободя от бременност, букв. — да падна долу ), когато жената ражда?