Зигмунд Фрейд - Детската душа

Може би трябва да се добави, че думата „бургия“ има отношение към думата „раждам“ ( Bohrer — geboren, Geburt ). Детето не прави разлика между gebohrt и deboren ( пробит с бургия и роден , бел.ред.). Приемам това предположение, изказано от един опитен колега, но се съмнявам дали тук имаме работа с дълбока обща връзка или само с използуването на случайно съзвучие в немския език. И Прометей (Праманта) — създателят на хората — етимологически съответствува на бургията.

Буквалният превод на Wiwimacher е този, който прави пи-пи , бел.ред.

Двете случайни мисли на Ханс: сок от малини и пушка за убиване навярно са не само едностранно детерминирани. Вероятно те толкова са свързани с ненавистта към бащата, колкото и с комплекса на задържането. Бащата, който сам отгатна последната връзка, асоциира също така „малиновия сок“ с „кръв“.

Желанието да бие и да дразни конете.

Не книга, а човек от плът и кръв съм. И да постигна вътрешно съгласие не мога (Майер К. Ф. Последните дни на Гутен ).

Срв. неговите намерения по отношение на онзи период, когато момиченцето ще може да говори (вж. по-горе).

В съответствие с това се намира изказаното по-късно удивление на Ханс по повод шията на неговия баща.

Страхът от бащата, дори в онези анализи, които лекарят извършва със странични хора, има твърде значителна роля като съпротива срещу репродукцията на несъзнавания патогенен материал. Тези съпротиви отчасти принадлежат към „мотивите“, а от друга страна, както е в настоящия случай, те съставляват частица от несъзнавания материал, който по своето съдържание е способен да служи като задръжка в репродукцията на друга част от анализа.

Изглеждащата ни странна мисъл на гениалния художник Т. Т. Хайне, показваща на страниците на „Симплицисимус“ как детето на месаря пада в машината за кайма, как родителите му го оплакват във вид на кренвирш, как го опяват и как се възнася на небето, благодарение на епизода с Лоди намира своето обяснение в инфантилните фантазии.

Бащата е наблюдавал дори, че едновременно с това изтласкване у детето в известна степен настъпва сублимация. Заедно с настъпване на боязливостта то проявява повишен интерес към музиката и развива наследената от родителите си дарба.

„Ein Kind wird geschlagen“: Beitrag zur Kenntnis der Entstehung sexueller Perversionen. In: S. Freud. Gesammelte Werke. Bd. 12, S. 197–226.

Известна поредица от книги на мадам дьо Сегюр (1799–1874).

Алфред Бине (1857–1911), фр. психолог.

Ти по-малък си от Макбет, но и по-голям. Нещастен, но от него по-щастлив. Родоначалник на крале си ти, но крал не си ( Макбет . Акт I, Сцена 3).

По-късно в работата си „Някои психични следствия от анатомичното полово различие“ (1925, Gesammelte Werke, Bd. 14) Фройд отново се опитва да осмисли тази първа фаза на фантазията за биенето въз основа на неотдавна въведеното в психоаналитичната теория понятие „завист заради пениса“ , която се основава на ревността изобщо като черта на женския характер: „Докато все още не ми беше ясен този източник на ревност и аз се занимавах с разглеждането на фантазията «бият детето», която толкова често се среща при момичетата, аз построих първата й фаза, значението на която се състоеше в това, че другото дете, съперникът, навличащ си ревността, трябва да бъде бито. Тази фантазия ни се представя като някакъв остатък от фалосната фаза при момичетата. Удивителната скованост, която ме порази при тази монотонна формула «бият детето», допуска и още едно особено тълкуване. Детето, което бият или милват, в крайна сметка не е нещо друго, а самият клитор, така че на най-ниско равнище това съобщение ще съдържа в себе си признание за мастурбация, която е останала свързана със съдържанието на тази формула, водейки началото си от фалосната фаза и продължавайки през по-късните етапи от живота“ (S. 26).

Продължението вж. в работата „Разпадането на Едиповия комплекс“ (1924).

J. H. W. van Ophuijsen. Beiträge zum Männlichkeitskomplex der Frau. In: Internationale Zeitschrift für Psychoanalyse , 4 (1917).

Die erotische Quellen der Minderwertigkeitsgefuhle, Zeitschrift für Sexuatwissenschaft , 4, 1918.

Вж. по този повод работата ни „Икономическият проблем на мазохизма“ (1924).