Зигмунд Фрейд: Детската душа

Към общоприетото схващане за половия нагон се отнася и мнението, че той отсъствува в детството и се появява едва в периода от живота, който е получил названието пубертет. 1 1 Пубертетен — полово зрял, „възмъжал“; пубертетен период — период на настъпването на половата зрялост. Но това изобщо не е обикновена грешка. Тя има тежки последствия, тъй като предимно в нея се корени нашето сегашно непознаване на основните положения на сексуалния живот. Задълбоченото изучаване на сексуалните прояви в детството вероятно би ни открило съществените черти на половия нагон, би ни показало неговото развитие и образуването му от различни източници.

Заслужава внимание фактът, че авторите, които се занимават с обяснение на свойствата и реакциите на възрастния индивид, отделят много по-голямо внимание на доисторическата епоха, т.е. на живота на предците, като приписват доста по-голямо влияние на наследствеността, отколкото на другия предшествуващ период, който се отнася до индивидуалното съществуване на личността — периода на детството. Би могло да се предположи, че влиянието на този период от живота е по-лесно за разбиране и че то заслужава повече внимание, отколкото наследствеността. 2 2 Не е възможно също така правилно да се прецени приносът на наследствеността, без да се отдаде дължимото на значението на детството. В литературата се срещат случайни споменавания на преждевременни сексуални изблици на малките деца, ерекция, мастурбиране и опити, напомнящи за коитус, но за това се говори като за куриоз, като за отблъскващи примери на преждевременна поквареност. Доколкото зная, нито един автор не е имал ясна представа за закономерностите на сексуалното влечение в детството и в появилите се голямо количество трудове за развитието на детето почти винаги липсва глава за сексуалното развитие. 3

Причината за това странно пренебрежение виждам отчасти в съображенията, продиктувани от общоприетите възгледи, с които авторите са се съобразявали в резултат на тяхното собствено възпитание, отчасти в психичния феномен, който до този момент не се е поддавал на обяснение. Имам предвид своеобразната амнезия , която при по-голяма част у хората (не при всички!) обгръща първите години от детството до шестата или осмата година. До този момент не ни е идвало наум да се учудваме на тази амнезия, а между другото имаме пълно основание за това. Разказват ни, че през тези години, за които по-късно не сме запазили в паметта си нищо освен някои бегли и фрагментарни спомени, ние живо сме реагирали на впечатленията, умеели сме по човешки да изразяваме мъка и радост, да проявяваме любов, ревност и други страсти, които тогава силно са ни вълнували, че дори сме изразявали своето мнение, което е привличало вниманието на възрастните като доказателство за нашата разсъдливост и пробуждаща се способност за съждение. И за всичко това вече като възрастни ние нищо не помним. Защо нашата памет така изостава от останалите ни душевни функции? Имаме основание да мислим, че в нито един друг период от живота тя не е била по-възприемчива и способна към възпроизводство, отколкото именно в тези години на детството. 4

От друга страна, ние трябва да приемем — или можем да се убедим от психичното изследване над други лица, — че същите тези впечатления, които вече сме забравили, въпреки това са оставили най-дълбоки следи в нашия душевен живот и са имали решаващо влияние върху нашето по-нататъшно развитие. Следователно става дума не за действително изчезване на детските спомени, а за амнезия, подобна на онази, която наблюдаваме при невротиците по отношение на по-късни преживявания, и чиято същност се състои само в отклоняването от съзнанието (изтласкването). Но какви сили извършват това изтласкване на детските впечатления? Който разреши тази загадка, той ще обясни и истеричната амнезия.

Все пак трябва да подчертаем, че съществуването на инфантилната амнезия създава нова точка на съприкосновение между душевния живот на детето и психоневротика. Преди това ние вече се сблъскахме с друга точка на съприкосновение, когато бяхме принудени да приемем формулата, гласяща, че сексуалността на психоневротиците се е запазила на детско равнище или се е върнала към него. Не трябва ли в края на краищата и самата инфантилна амнезия да бъде свързана отново със сексуалните преживявания от детството.