Зигмунд Фрейд - Детската душа

Впрочем идеята да се свърже инфантилната амнезия с истерията е нещо повече от една остроумна игра на мисълта. Истеричната амнезия, която служи на изтласкването, се обяснява само с това, че у дадения индивид вече има определен запас от спомени, с които той не може съзнателно да се разпорежда и които по асоциативен път притеглят към себе си всичко онова, върху което от страна на съзнанието въздействуват отблъскващите сили на изтласкването. 5Може да се каже, че без инфантилната амнезия не би имало и истерична амнезия.

Предполагам, че инфантилната амнезия, която за всеки човек превръща детството като че ли в доисторическа епоха и скрива от него началото на собствения му полов живот, е виновна за това, че не се обръща никакво внимание на значението на детската възраст за развитието на сексуалния живот. Единичният наблюдател не е способен да запълни появилата се по този начин празнина в нашето знание. Още през 1896 година аз подчертах значението на детските години за появата на известни важни феномени, които зависят от половия живот, и от този момент непрестанно поставям на преден план значението, което периодът на детството има за сексуалността.

Изключително често срещащите се като ненормални и възприемащи се като изключения прояви на сексуалност в детството, както и откриването на несъзнаваните до този момент детски спомени на невротиците позволяват да се нахвърли приблизително следната картина на сексуално поведение в детска възраст. 6Струва ни се несъмнен фактът, че новороденото носи у себе си зачатъци на сексуални стремежи, които след известно време се развиват по-нататък, а после подлежат на засилващо се потискане, което, от своя страна, се нарушава от закономерните смущения в сексуалното развитие и което може да бъде задържано благодарение на индивидуалните особености. За закономерността и периодичността на този осцилиращ ход на развитие не е известно нищо точно определено, но изглежда, че сексуалният живот на децата във възрастта около три или четири години се проявява във форма, която е достъпна за наблюдение. 7

По време на този период на пълна или частична латентност се образуват онези душевни сили, които като задръжки [препятствия] по пътя на половия нагон и като преграда впоследствие ще променят неговата посока (отвращение, чувство за срам, естетични и морални норми и идеали). Когато наблюдаваме културно дете, оставаме с впечатлението, че тези прегради са дело на възпитанието и възпитанието без съмнение съдействува в много голяма степен за това. В действителност това развитие е органично обусловено, фиксирано е по наследствен път и понякога може да се прояви без помощта на възпитанието. Възпитанието не излиза извън отредената му сфера на влияние, като се ограничава само с това, че допълва органично предопределеното и му придава само по-ясен и по-чист израз.

С какви средства се образуват тези конструкции, които имат такова голямо значение за по-късната култура и норми на поведение? Това става навярно с помощта на самите инфантилни сексуални пориви, притокът от които следователно не се е прекратил и през този латентен период, но чиято енергия — напълно или отчасти — се отклонява от сексуалното си приложение и се насочва към други цели. Историците на културата сигурно ще се съгласят с предположението, че в резултат на такова отклонение на сексуалните импулси от сексуалните цели и насочването им към нови цели — процес, който заслужава названието сублимация — се освобождават могъщи компоненти за всякакъв вид културна дейност. Ние бихме прибавили и това, че такъв процес протича и при развитието на отделния индивид, и бихме отнесли началото му към латентния сексуален период на детството. 8Ще направим едно предположение относно механизма на подобна сублимация. От една страна, сексуалните пориви от тези детски години не могат да намерят своето приложение, защото функцията за продължението на рода се появява по-късно, а, от друга, сами по себе си не могат да се тълкуват като извращения, тъй като произлизат от ерогенните зони и се ръководят от влечения, които при дадената посока на развитие на индивида могат да предизвикат само неприятни усещания. Затова те пораждат единствено противоположни душевни сили (реактивни стремежи), които създават споменатите психични прегради за силното потискане на такива неприятни чувства като отвращение, срам и морал. 9