Зигмунд Фрейд - Детската душа

Поучително е, че под влияние на съблазняването детето може да стане полиморфно-извратено, че то може да бъде склонено към всевъзможни извращения. Това показва, че то е предразположено към тях, и тази склонност е заложена в неговата конституция. Съблазняването затова среща толкова малка съпротива, защото душевните прегради против сексуалните извращения — срамът, отвращението и моралът, в зависимост от възрастта на детето, все още не са изградени или се намират в стадий на образуване. Детето се държи така, както и една средно неинтелигентна жена, при която са се запазили същите полиморфно-извратени наклонности. При обичайни условия такава жена може да остане сексуално нормална, а под ръководството на ловък съблазнител — да придобие влечение към всички перверзии и да прибягва до тях в своята сексуална дейност. Същата полиморфна, т.е. инфантилна склонност, се използува от проститутката в нейната професионална дейност. А при наличието на колосален брой проституиращи жени и такива, които, макар и избегнали тази професия, притежават склонност към проституиране, в края на краищата става невъзможно да не признаем, че в склонността към перверзии има нещо общочовешко и първично.

Впрочем влиянието на съблазняването не ни помага да разкрием първоначалните условия на половия нагон, а само ни пречи да го разберем, давайки преждевременно на детето сексуален обект, от който детското сексуално влечение все още няма нужда. Но трябва да се съгласим, че въпреки господството на ерогенните зони детският сексуален живот изявява такива компоненти, които от самото начало визират други лица като сексуални обекти. Такъв род компоненти са намиращите се в известна независимост от ерогенните зони влечения към разглеждане и показване на тялото и към жестокост, които едва по-късно влизат в тясна връзка с гениталния живот, но още в детска възраст се наблюдават като самостоятелни стремежи, първоначално отдалечени от ерогенната сексуална дейност. Малкото дете преди всичко е безсрамно и в определена възраст проявява недвусмислено удоволствие от разголването на тялото си, особено на половите части. Противоположността на тази смятана за перверзна склонност — любопитството да се разглеждат половите органи на други лица, вероятно се проявява в по-напреднала възраст, когато възпиращото чувство за срам е достигнало вече известно развитие. Под влияние на съблазняването воайорската перверзия може да придобие голямо значение в сексуалния живот на детето. Все пак от моето изследвания върху детската възраст на здрави и нервноболни трябва да направя заключението, че влечението към воайорство може да се появи у детето като самостоятелна сексуална проява. Малките деца, чието внимание е насочено към собствените гениталии — в по-голямата си част мастурбационно, обикновено достигат по-нататъшни успехи без странична помощ и проявяват голям интерес към гениталиите на своите приятелчета, с които играят. Тъй като възможността за задоволяването на подобно любопитство обикновено се предлага само при удовлетворяване на двете екскрементални потребности, такива деца стават воайори, внимателно наблюдават, когато другите извършват тези две дейности. След изтласкването на тази наклонност любопитството, насочено към гениталиите на другите (от собствения или противоположния пол), се запазва като мъчителна сексуална наклонност, която става най-силният източник за формиране на симптомите при някои невротични случаи.

В още по-голяма независимост от обикновената, свързана с ерогенните зони сексуална дейност у детето се развива и компонентът жестокост на половия нагон. Жестокостта изобщо е присъща за детския характер, тъй като задръжката, възпираща нагона към обладаване от причиняването на болка на другия, а именно — способността за състрадание, се формира относително по-късно. Както е известно, задълбочен психологичен анализ на този нагон още не е направен. Ние можем да допуснем, че подбудата към жестокост произлиза от влечението към обладаване и се проявява в сексуалния живот в такъв момент, когато гениталиите все още не са получили своето по-късно значение. Жестокостта господствува във фазата на сексуалния живот, която по-късно ще опишем като прегенитална организация . Децата, които се отличават с особена жестокост по отношение на животните и приятелите си, справедливо могат да бъдат заподозрени в интензивна и преждевременна сексуална дейност на ерогенните зони и при съвпадането с преждевременната зрялост на всички сексуални нагони ерогенната сексуална дейност изглежда като че ли първична. Липсата на задръжки от страна на състраданието крие опасността тази налична в периода на детството връзка между жестоките и ерогенните влечения да се окаже нерушима в един по-късен етап от живота.