Зигмунд Фрейд - Детската душа

Предположението за прегениталните организации на сексуалния живот се основава върху анализа на неврозите и едва ли може да бъде разбрано без познаването на този анализ. Можем да очакваме, че продължаването на усилията в областта на анализа ще ни изясни в значително по-голяма степен природата и развитието на нормалната сексуална функция.

За да допълним картината на инфантилния сексуален живот, трябва да добавим и това, че често — или почти винаги — изборът на обекта в детската възраст се прави в такава форма, в каквато го обрисувахме като характеризиращ периода на пубертета, а именно — всички сексуални стремежи се насочват само към едно лице, при което трябва да бъдат достигнати всички цели. Това е най-голямото възможно в детска възраст приближаване до окончателното формиране на сексуалния живот след настъпването на полова зрялост. Разликата се състои само в това, че обединяването на частните влечения и подчиняването им на примата на гениталиите в детството не са осъществени напълно, т.е. само непълно са налице. Последната фаза в развитието на сексуалната организация се състои следователно в това, че този примат започва да обслужва продължаването на рода.

Може да се смята за типично, че изборът на обект се извършва двукратно, на два тласъка. Първият избор започва във възрастта между две и пет години и по време на латентния период спира или дори регресира. Той се отличава с инфантилната природа на своите сексуални цели. Вторият започва с настъпването на периода на пубертета и обуславя окончателната форма на сексуалния живот.

Фактът на двукратния избор на обект, който всъщност се свежда до действието на латентния период, придобива обаче огромно значение за нарушаването на това окончателно състояние. Резултатите от инфантилния избор на обект се изразяват в по-късен период от живота: те или се запазват като такива, или се съживяват по време на пубертета. Вследствие развитието на изтласкването, което е налице между тези две фази, се оказва, че те са неизползваеми. Сексуалните им цели са претърпели известно ограничение и сега те са това, което можем да наречем нежна ориентация в половия живот. Само психоаналитичното изследване може да докаже, че зад тази нежност, обожание и уважение се крият старите, станали негодни сега инфантилни сексуални влечения на инфантилните частични нагони. Изборът на обект в периода на пубертета трябва да се откаже от инфантилните обекти и отново да започне като чувствена ориентация. Несъвпадането на двете ориентации има често като следствие обстоятелството, че не може да се постигне един от идеалите на сексуалния живот — обединяването на всички желания върху един обект.

В усилията си да проследим произхода на сексуалното влечение до този момент предполагахме, че сексуалното възбуждане възниква: а) като възпроизвеждане на удовлетворение, преживяно във връзка с други органични процеси; б) като резултат от съответното периферно дразнене на ерогенни зони; в) като израз на някои напълно неразбираеми за нас по своя произход „нагони“, като например сексуалното любопитство и инстинкта за жестокост. Психоаналитичното изследване, което от по-късен период се връща към детството, и едновременното наблюдаване на детето ни откриват и други постоянни източници на сексуална възбуда. Наблюдението на децата има този недостатък, че се извършва над обекти, които лесно могат да бъдат разбрани неправилно; психоанализата е затруднена от това, че може да стигне до своите обекти и изводи само по дълги обиколни пътища; но при съвместното им действие двата метода гарантират задоволителна достоверност на познанието.

При изследването на ерогенните зони вече установихме, че тези участъци от кожата притежават само особено повишена ерогенна дразнимост, която в известна степен е свойствена за цялата повърхност на кожата. Така че няма да се учудим, когато разберем, че на някои видове обща раздразнителност на кожата трябва да се припише много ясно ерогенно действие. Сред тях преди всичко особено подчертаваме температурните дразнения: може би по този начин ние ще успеем по-лесно да разберем терапевтичното действие на топлите вани.

По-нататък трябва да прибавим възможността за предизвикване на сексуална възбуда с помощта на ритмични механични сътресения на тялото, при които трябва да различаваме три вида възбуждащи въздействия: върху сетивния апарат на вестибуларните нерви, върху кожата и върху дълбоките структури (мускулите, ставите). Поради възникващите от това усещания за удоволствие трябва да се изтъкне, че в дадения случай много често можем да употребяваме в еднакъв смисъл понятията „сексуална възбуда“ и „удовлетворение“, което ни задължава да потърсим по-късно някакво обяснение за това. Като доказателство за появата на удоволствие, предизвикано от механичните сътресения на тялото, служи фактът, че децата много обичат игри с пасивни движения, като люлеене, подхвърляне във въздуха, и непрекъснато искат те да се повтарят. 28Както е известно, люлеенето се прилага, за да могат неспокойните деца да заспят. Друсането по време на возенето в кола или пътуването във влак оказва такова завладяващо въздействие върху по-възрастните деца, че в крайна сметка всички момчета поне веднъж в живота си са обзети от желанието да станат кочияши или кондуктори. Те обикновено отделят загадъчно голямо внимание на това, което става по време на пътуването с влак, и всичко това се превръща в ядро на чисто сексуална символика във възрастта, когато се засилва дейността на фантазията (малко преди периода на пубертета). Необходимостта да се свърже пътуването с влака със сексуалността произтича очевидно от удоволствието от двигателните усещания. Ако към това се прибави изтласкването, което превръща в своя противоположност толкова много от това, което децата предпочитат, то същите тези хора в юношеска възраст или като възрастни реагират на клатушкането по време на пътуване с гадене, изморяват се много при пътуване с влак или проявяват склонност към пристъпи на страх по време на пътешествие и се защитават от повтарянето на мъчителното преживяване чрез страх от пътуването с влак.