Зигмунд Фрейд - Детската душа

Според мен засега тези общи положения не могат да бъдат доведени до по-голяма яснота и достоверност, което се дължи на две неща: първо, новаторството на целия метод на разглеждане, и, второ, обстоятелството, че същността на сексуалната възбуда ни е напълно неизвестна. Но аз не бих искал да се откажа от следващите две забележки, които обещават да открият пред нас далечни хоризонти.

Както преди съзряхме възможност да обосновем многообразието на вродените сексуални конституции с различното развитие на ерогенните зони, така и сега можем да се опитаме да направим същото, като прибавим към това и непосредствените източници на полова възбуда. Можем да допуснем, че макар тези източници да стимулират всички индивиди, не всички хора са еднакво силни и преференциалното формиране на отделните източници на сексуална възбуда навярно допринася за по-нататъшна диференциация на различни сексуални конституции. 30

Нека оставим образния начин на изразяване, към който толкова дълго се придържахме, говорейки за „източника“ на сексуална възбуда, и да направим предположението, че всички свързващи пътища, водещи от други функции към сексуалността, трябва да могат да се преминат и в обратна посока. Ако например общото за двете функции господство върху зоната на устните е причина за това, че при приемането на храна възниква сексуално удовлетворяване, то същият момент може да обясни и нарушенията при приема на храна, ако са нарушени ерогенните функции на общата зона. След като ни е известно, че концентрирането на вниманието може да предизвика сексуална възбуда, то близо до ума е и предположението, че благодарение на въздействие по същия път, но само че в обратна посока, сексуалната възбуда може да повлияе върху възможността да се съсредоточим върху нещо. Значителна част от симптоматиката на неврозите, която аз обяснявам със смущения в сексуалните процеси, се проявява в нарушения на другите несексуални телесни функции и това непонятно досега въздействие става по-малко загадъчно, ако го представим като обратно паралелно по отношение на влиянието, оказвано върху пораждането на сексуална възбуда.

Но същите пътища обаче, по които сексуалните смущения се прехвърлят върху други телесни функции, би трябвало при добро здраве да изпълняват и друга важна роля. По тях би трябвало да е налице използуване на сексуалните движещи сили за несексуални цели, т.е. за сублимация на сексуалността. Трябва да завършим с признанието, че ние притежаваме много малко достоверни познания за тези несъмнено съществуващи и вероятно проходими както в едната, така и другата посока пътища.

Болестта и излекуването на доста младия пациент, за когото ще стане дума по-долу, строго казано, не са наблюдавани от мен. Въпреки че ръководех процеса на лечение и дори лично разговарях с момчето, самото лечение се извършваше от бащата на детето, на когото изказвам своята благодарност за бележките, които той ми предаде за публикуване. Заслугата на бащата се простира и по-далеч: мисля, че друг изобщо не би успял да накара детето да направи такива признания. Едва ли щяхме да се справим без знанията, благодарение на които бащата успя да изтълкува показанията на своя петгодишен син, и всичките технически трудности на психоанализата в такава ранна възраст щяха да си останат непреодолими. Само сливането в едно на родителския и лекарския авторитет, съвпадането на нежните чувства с научния интерес направи възможно използуването на метод, който едва ли бе приложим в подобни случаи. Но особеното значение на това наблюдение се заключава в следното: лекарят, който се занимава с психоанализа на възрастен невротик и открива психичните образувания слой след слой, стига накрая до известни предположения за детската сексуалност, в чиито компоненти той вижда движещата сила на всички невротични симптоми в по-късното развитие. Изложих тези предположения в публикуваните от мен през 1905 година „Три очерка по теорията на сексуалността“. И зная, че за човек, който не е запознат с психоанализата, те ще изглеждат неопровержими. Но и психоаналитикът трябва да признае, че желае да получи по-пряк и по-къс път за доказването на тези основни положения. Нима е невъзможно да се проучат в цялата им свежест онези сексуални подбуди и желания на детето, които при възрастния се извличат толкова трудно изпод многобройните им наслоения? Още повече че според нас те са в душевната конституция на всички хора и само при невротика се оказват усилени или изопачени.