Зигмунд Фрейд - Детската душа

За детските сексуални теории може изобщо да се каже, че представляват отражение на собствената сексуална конституция на детето и въпреки гротескните си грешки свидетелствуват за по-голямо разбиране на сексуалните процеси, отколкото би могло да се очаква от техните създатели. Децата забелязват също така и промените, които настъпват у майката по време на бременност, и умеят правилно да ги тълкуват. Приказката за щъркела много често се разказва пред слушатели, които се отнасят към нея с дълбоко, макар и нямо недоверие. Но тъй като детското сексуално изследване остава незапознато с два елемента: ролята на оплождащото семе и съществуването на женски полов тракт, — впрочем именно тези пунктове, в които инфантилната организация още е изостанала, — старанието на инфантилните изследвания остава винаги безплодно и завършва с отказ от по-нататъшни търсения, който често се трансформира в перманентно отслабване на жаждата за знания. Сексуалното изследване в този ранен период от детството винаги се извършва в уединение. Това означава, че първата стъпка към самостоятелно ориентиране в света води до голямо отчуждаване на детето от обкръжаващите го хора, които до този момент са се ползували с неговото пълно доверие.

До този момент като характерен признак на инфантилния сексуален живот ние подчертавахме факта, че по същество той е автоеротичен (намира своя обект върху собственото тяло) и че отделните му частични нагони се стремят към удоволствие в общи линии изолирано и независимо един от друг. Развитието приключва с така наречения нормален сексуален живот на възрастните, при който получаването на удоволствие започва да служи на продължаването на рода, а частичните нагони под примата на една-единствена ерогенна зона образуват здрава организация за постигане на сексуалната цел в друг сексуален обект.

Изучаването на задръжките и нарушенията в този процес на развитие с помощта на психоанализата ни позволява да открием зачатъците и предварителните етапи на такава организация на частичните нагони, които образуват особен вид сексуален режим. Тези фази на сексуална организация протичат гладко, за тях можем да съдим единствено по някои бегли признаци. Те влизат в действие само при патологичните отклонения и стават забележими и за повърхностното наблюдение.

Тези организации на сексуалния живот, при които гениталните зони още не са придобили своето преобладаващо значение, ще наречем прегенитални . До този момент узнахме за съществуването на две такива организации, които създават впечатление за връщане към ранното животинско състояние.

Първата такава прегенитална сексуална организация е оралната , или ако искате — канибалната . Тук сексуалната дейност още не е отделена от приемането на храната, противоречията вътре в тези влечения още не са диференцирани. Обектът на едната дейност е едновременно и обект на другата дейност, сексуалната цел се състои в инкорпорирането (поглъщането) на обекта, по образа на това, което по-късно ще играе толкова важна психична роля в качеството си на идентификация . Остатък от тази фиктивна, наложена ни от патологията фаза на организация може да се открие в смученето, при което сексуалната дейност, отделена от дейността на храненето, се е отказала от страничния обект заради обекта върху собственото тяло. 27

Втората прегенитална фаза е фазата на анално-садистичната организация. Тук вече се е развила противоположността, преминаваща през целия сексуален живот, която все още не може да се определи като опозиция на мъжкото и женското , а всъщност би трябвало да се нарече противоположност на активното и пасивното . Активността се появява благодарение на нагона за обладаване от страна на мускулатурата на тялото, а ерогенната лигавица на червата се проявява като орган с пасивна сексуална цел. Двата стремежа имат свои собствени обекти, които обаче не съвпадат. Заедно с това другите частични нагони проявяват своята дейност по автоеротичен начин. В тази фаза вече може да се докаже съществуването на сексуална полярност и чужд обект. Собствено сексуалната организация и подчиняването й на функцията на продължаване на рода все още липсват.

Тази форма на сексуална организация може вече да се запази през целия живот и завинаги да прикове към себе си голяма част от сексуалната дейност. Преобладаването на садизма и ролята на клоаката, изпълнявана от аналната зона, й придават ярко архаичен характер. Друг неин признак е това, че двата противоположни нагона са развити по приблизително еднакъв начин, и това е обозначено с удачния, въведен от Блойлер термин амбивалентност .