Зигмунд Фрейд - Детската душа

С тази цел аз отдавна моля своите приятели и ученици да събират наблюденията си върху половия живот на децата, който обикновено по едни или други причини остава незабелязан или скрит. Сведенията за малкия Ханс заемат основно място сред материалите, които попаднаха у мен благодарение на моята молба. Неговите родители — и двамата мои горещи привърженици — решили да възпитават своето първородно дете с минимални забрани, което несъмнено е прекрасно условие за запазването на добрите нрави. И тъй като детето било весело, добро и живо момченце, опитите да го възпитат без каквито и да било строгости, да му дадат възможност да расте свободно и да се изявява довели до добри резултати. Тук ще възпроизведа записките на бащата за малкия Ханс и, разбира се, ще се въздържам всячески от изопачаване на наивността и искреността, толкова характерни за детската душа, без да се придържам към ненужни условности.

Първите сведения за Ханс се отнасят до времето, когато детето още не било навършило три години. Още тогава различни негови изказвания и въпроси разкривали особено живия му интерес към онази част от собственото му тяло, която на собствения си език той обикновено наричал Wiwimacher . И така, веднъж той попитал майка си:

Ханс: „Мамо, ти имаш ли Wiwimacher ?“

Майката: „Разбира се. Защо питаш?“

Ханс: „Само си помислих.“

На тази възраст той влиза в краварника и вижда как доят крава. „Вижте — казва той, — от Wiwimacher -а тече мляко.“

Още първите наблюдения позволяват да се очаква, че много, ако не и по-голяма част от онова, което демонстрира малкият Ханс, ще се окаже типично за сексуалното развитие на детето. Аз изтъкнах вече веднъж, че не е нужно да се изпада в ужас, ако открием у жената представа за смучене на половия член. Тази непристойна подбуда е твърде безобидна по своя произход, тъй като представата за смученето е свързана с майчината гръд, а вимето на кравата в нашия случай е опосредствуващото звено, тъй като по своята природа това е гръдна жлеза, а по вида и положението си — пенис. Откритието на малкия Ханс потвърждава последната част на моето предположение.

По това време неговият интерес към Wiwimacher -а не е изключително теоретичен. Както може да се предположи, у него е налице също и стремеж да пипа своя полов орган. На три години и половина майката го заварила да държи пениса си с ръка. Тя го заплашила; „Ако правиш така, ще извикам д-р А. и той ще ти отреже Wiwimacher -а. С какво тогава ще правиш wiwi ?“

Ханс: „С моето popo .“

Тук той отговаря, без да осъзнава вината си, но за сметка на това придобива „кастрационен комплекс“, който толкова често може да бъде открит при анализа на невротици, колкото и да протестират против това. За значението на този елемент в историята на развитието на детето би могло да се кажат много съществени неща. Кастрационният комплекс е оставил ред забележими следи в митологията (и не само в гръцката). Вече говорих за неговата роля в „Тълкуване на сънищата“ и в други свои трудове.

Почти на същата възраст (три години и половина) той възбудено и радостно вика: „Видях Wiwimacher -а на лъва.“

По-голямата част от значението, което имат животните в митовете и приказките, вероятно трябва да се припише на откровеността, с която те демонстрират пред любознателния младенец своите полови органи и сексуалните им функции. Сексуалното любопитство на нашия Ханс не познава съмнението, но то го прави изследовател и му дава възможност за правилно познание.

На три години и девет месеца той вижда на гарата как от локомотива изтича вода. „Локомотивът прави wiwi . А къде е неговият Wiwimacher ?“

След минута той дълбокомислено добавя: „Кучетата и конете имат Wiwimacher , а масата и столът нямат.“ По такъв начин той установява съществен признак за различаването на одушевеното от неодушевеното.

Любознателността и сексуалното любопитство явно са тясно свързани помежду си. Любопитството на Ханс е насочено предимно към родителите му.

Ханс, на три години и девет месеца: „Татко, ти имаш ли Wiwimacher ?“

Бащата: „Да, разбира се.“

Ханс: „Но аз никога не съм го виждал, когато се събличаш.“

Друг път той напрегнато наблюдава майка си, която се съблича преди лягане. Тя го пита: „Какво гледаш така?“

Ханс: „Гледам само дали имаш Wiwimacher .“

Майката: „Разбира се. Не знаеш ли това?“

Ханс: „Не, мислех си, че след като си голяма, то и твоят Wiwimacher е като на коня.“

Да отбележим това очакване на малкия Ханс. По-късно то ще добие своето значение.