Зигмунд Фрейд - Детската душа

Намеква се за Stekel.

Както е показано по-горе, пациентът си спомня сам сцената с Груша. Конструкциите или поведението на лекаря не са взимали никакво участие при възникването на този спомен. Празнините в спомена за нея бяха запълнени от анализа по такъв начин, който може да се нарече безупречен, ако изобщо се придава някаква ценност на метода на аналитичната работа. Рационалистичното тълкуване на тази фобия би могло само да каже: няма нищо необикновено в това, че предразположеното към боязливост дете изпада в пристъп на страх дори от пеперуда с жълти ивици на крилата, като следствие на вродената си склонност към страх (срв. Stanley Holl , A Synthetic Genetic Study of Fear. American Journal of Psychology , XXV, 1914). Без да знае причините за това, детето търси някаква връзка в детството за този страх и използува случайното сходство на името и еднаквостта на ивиците, за да си изгради фантазията за приключението с бавачката, за която все още пази спомен. Но ако страничните условия на едно невинно само по себе си събитие — миенето на пода, метлата, кофата — проявяват такава сила на въздействие върху по-нататъшния живот, че завинаги и натрапчиво обуславят избора на обекта за този човек, то фобията от пеперудата придобива непонятно значение. Положението на нещата става поне толкова забележително, колкото и предполаганото от мен, и цялата изгода от рационалистичното разбиране на тази сцена се губи. Сцената с Груша е особено ценна за нас, тъй като с нейна помощ ние можем да се подготвим за разбирането на не по-малко достоверната „първична сцена“.

Internationale Zeitschrift für ärztliche Psychoanalyse , I. Bd., 1913, S. 525.

Мога да не се съобразявам с това, че подобно поведение е получило своя словесен израз едва десетилетия по-късно, защото цялото влияние, приписвано от нас на тази сцена, се изразява под формата на симптоми, натрапчиви неврози и т.н. още в детството, дълго преди анализа. При това е напълно безразлично дали ще я смятаме за „първична сцена“ или за първична фантазия.

Отново трябва да подчертая, че всички тези разсъждения биха били напълно излишни, ако съновидението и неврозата не се отнасяха към периода на детството.

Изложеното в текста схематично описание се опитва да подчертае различията. Доколко инфантилната сексуалност се приближава с избора на своя обект и отделянето на фалосната фаза до окончателната сексуална организация, вече беше споменато по-горе.

Главичката на половия член.

Вж. моя труд Der Witz und seine Beziehung zum Unbewußten , излязъл през 1905 година. Полученото благодарение на техниката на остроумието „предварително“ наслаждение се използува, за да се даде простор за по-голямо наслаждение благодарение на унищожаването на вътрешните задръжки.

Много поучително е, че при употребата на думата Lust — наслаждение, удоволствие — немският език се съобразява със споменатата в текста роля на подготвителната сексуална възбуда, която едновременно дава известно удовлетворение и известна интензивност на сексуалното напрежение. Lust има двояко значение, означава както усещане на сексуално напрежение ( Ich habe Lust — имам желание, изпитвам въжделение), така и удоволствие, а в множествено число Lüste, означава сладострастност, похот. — Бел.прев.

Вж. цитирания труд на Липшуц, с. 13.

Вж. Zur Einführung des Narzißmus. Jahrbuch für Psychoanalyse , II, 1913. Терминът „нарцисизъм“ е създаден не от Неке, както там грешно е посочено, а от Хевлок Елис.

Необходимо е да се изясни, че понятията „мъжки“ и „женски“, чието съдържание съгласно общоприетото мнение изглежда толкова недвусмислено, в науката спадат към най-заплетените понятия и се поддават на анализ най-малко в три направления. Казват „мъжки“ и „женски“ в смисъл на активност и пасивност , в биологичен , а също и в социален смисъл. Първото от тези три значения е най-съществено и единствено то се използува в психоанализата. В съответствие с това значение по-горе в текста либидото е наречено мъжко, защото влечението винаги е активно, дори тогава, когато има пасивна цел. Второто, биологичното значение на мъжкото и женското, допуска най-ясното определение. Тук мъжкото и женското се характеризират с наличието на сперматозоиди или яйцеклетки и обусловените от тях функции. Активността и нейните странични явления, по-силната мускулатура, агресивността, по-голямата интензивност на либидото обикновено се сливат с биологичната мъжественост, но не са свързани задължително с нея, защото има породи животни, при които тези свойства са характерни за женските индивиди. Третото, социологичното значение, получава своето съдържание благодарение наблюдението над действително съществуващите мъжки и женски индивиди. Тези наблюдения на хората показват, че нито в психологичен, нито в биологичен смисъл се среща мъжественост или женственост в чист вид. Всяка личност поотделно притежава смес от биологичните си полови признаци с биологичните черти на другия пол и съединение на активността и пасивността, тъй като тези психични черти са както зависими от биологичните, така и са независими от тях.