Уин Уенджър - Факторът Айнщайн

В ролята си на родител открих, че не съществува техника, която сама по себе си да превърне детето ви в гений. Вашите собствени неизречени чувства, убеждения и мисловна нагласа оказват най-силно въздействие върху самочувствието на детето ви, а следователно и върху способността му да разгърне своите заложби.

Рядкост са родителите, на които трябва да се напомня да обичат децата си и да вярват в техните способности. Всички ние изпитваме инстинктивно влечение и интерес към децата си. И всички се удивляваме и възторгваме и при най-малките постижения на детето си, особено през първите седмици и месеци след раждането му. Но с все по-нарастващата неотложна необходимост и задължение да се грижим за прехраната му, да го учим и да го възпитаваме, някак прекалено лесно и бързо забравяме това наше първоначално възхитено удивление и често дори допускаме отрицателни чувства към детето си. По този начин неволно сякаш го „програмираме“ да бъде „трудно“ по един или друг начин, да се чувства не на мястото си, нежелано и необичано — все чувства, които веднъж загнездили се в душата му неизменно ще го терзаят през целия му живот, като отнемат щастието му, разрушават увереността в собствените му сили и дарби, пречат или дори напълно блокират способността му за учене, за себеизразяване и себеизява.

Надявам се, че съм успял да ви покажа в тази моя книга какви удивителни и невероятно прекрасни същества сме ние, хората, всички до едно изпълнени с огромен потенциал. Единствено отрицателните ни мисли и убеждения ни пречат да го разгърнем в пълна мяра — препятствия, които поне засега все още не са спънали развитието на вашето бебе. Не забравяйте всеки ден да отделяте поне мъничко време просто за да се любувате на детето си, да се дивите на невероятната загадъчност на неговата съдба и на безграничните му способности. Извличайте наслада от чистосърдечното вълшебство на детството. Представяйте си колко ли невероятно прекрасно и вълнуващо е усещането да наблюдаваш света през свежия поглед на вашето малко дете. Това ваше изживяване на удивление и на възхита пред чудото на живота ще се предаде на детето ви — по хиляди безмълвни, тайнствени и незнайни за нас пътища — и когато порасне, то ще върви през света и през съдбата си, обуто в същите тези вълшебни обувки, които изработвате за него сега.

Във върховия момент от филма „Междузвездни войни“ Люк Скайуокър промъква своя космически кораб надолу, към центъра на зловещата Смъртоносна Звезда, през заплетения лабиринт от траншеи и рязко извиващи проходи, осеяли като гъст гребен повърхността й, На Люк му предстои да осъществи една непосилна задача. Прелитайки като светкавица през тесните коридори, той трябва да успее да пусне една бомба в малкото отверстие на повърхността на планетата под себе си, което води право в сърцето на Смъртоносна Звезда. Трябва да се прицели със съвършена точност. Втори изстрел няма да има. Когато критичният миг наближава, Люк започва трескаво да борави със скенерите, окулярите и останалата високотехнологична апаратура в пилотската кабина.

И изведнъж, от нищото долита призрачният глас на възрастния наставник на Люк, рицаря на джедаите Оби Уан Кеноби.

„Използвай Силата!“, казва му той.

И Люк го разбира. За потрес на пътуващия с него Върховен главнокомандващ, той изведнъж изключва всички уреди за автоматично следене и насочване. Отпуска се, оставя се на Течението и позволява на Силата да поеме управлението. Бомбата попада право в целта. Смъртоносна Звезда е унищожена, а галактиката — спасена от тиранията на злото.

„Силата“ е нещо много повече от блестящо хрумване на режисьора Джордж Лукас. Тя е реално съществуващ фактор за всяко човешко постижение. Експертите по военно дело имат дори специално наименование за дръзката тактика на Люк Скайуокър. Те биха казали, че за да пусне бомбата, той е използвал „К-тест“.

Самонасочващата се ракета „Стингър“ е едно от най-успешните и сложни „умни“ оръжия в съвременния високотехнологичен арсенал. Изстреляна от рамо, тя се насочва към целта, водена от инфрачервен лазерен лъч. Щом той достигне набелязания обект и по този начин осъществи връзката между него и ракетата, „Стингър“ надминава по маневреност и най-бързите изтребители.

При все това обаче — въпреки всичките си битове, байтове и микрочипове 4 4 Бит — най-малката единица за информация; байт — единица за информация, обикновено равна на 8 бита; микрочип — силициев чип за запис на информация — Б. прев. , ефективността на „Стингър“ зависи от интуицията на оператора човек. Спецовете по стрелба със „Стингър“ единодушно заявяват, че веднага щом чуят характерното „бииип“ (което означава, че лъчът е засякъл целта), точно преди да натиснат спусъка за изстрелване на ракетата, замират за миг и си задават въпроса: „Чувствам ли го правилно?“. Практиката ги е научила, че винаги когато изстрелят ракетата, въпреки чувството си, че не е правилно да го правят, не улучват целта. Когато обаче имат „чувство за правилност“, винаги улучват.