Уин Уенджър - Факторът Айнщайн

Въпреки че са от огромна полза за хората от всички възрастови групи, откритията на Лозанов и на Томатис са наистина безценно средство за усъвършенстване на мозъчната дейност при децата — както преди, още в утробата на майката, така и след раждането им. Теориите на тези двама забележителни учени направиха възможни появата и разработването на голям брой разнообразни простички, но високо ефективни техники, с някои от които ще ви запознаем в следващите раздели.

Месеците преди раждането са периодът, когато можете да повлияете най-чувствително върху бъдещето на детето си. Десет седмици преди раждането мозъкът започва да изгражда онези толкова важни трайни свръзки между невроните, които предопределят бъдещите интелигентност и начин на мислене на човека. Това е вашият оптимален прозорец на възможността да усъвършенствате интелекта на детето.

Днес вече е всепризнат фактът, че неродените бебета могат да чуват какво става в помещението, където е майка им, включително и разговорите. Но пък високочестотните звуци обикновено минават през филтъра на кожата и на маточната стена. А за съжаление, именно тези високочестотни звуци, според теорията на Томатис, зареждат мозъчните батерии и носят най-много информация — както под формата на говор, така и на музика.

Можете да преодолеете естествената бариера пред проникването им до още нероденото бебе, като поставите стереослушалки от двете страни на корема си, в областта на утробата. Така до бебето вътре ще достига пълният спектър от звуци, които благодарение на стереослушалките ще преминават успешно през бариерата на тялото. По този начин ще можете да подхранвате бебето си както с Моцарт, така и със собствения си глас (стига стереоуредбата ви да позволява директно излъчване през микрофон).

Не усилвайте твърде много звука. Той трябва да е с нормалната височина, която използвате, когато вие самите слушате със стереослушалки на ушите. Не забравяйте, че нероденото бебе в утробата ви няма възможност нито да избяга, нито да си запуши ушичките, ако звукът е прекалено силен и му пречи да се чувства уютно.

Не е нужно да чакате бебето ви да се роди, за да започнете да му помагате активно да си изгражда ефективни примки за обратна връзка между себеизразяване и отговор.

Един от начините да общувате с вашето неродено дете е посредством светлината. Ако застанете с оголен корем на слънчевата светлина — както впрочем и на ярка светлина от какъвто и да било друг източник — можете да привлечете вниманието на нероденото си бебе, като му правите „театър на сенките“ с ръцете си. Но не продължавайте тази игра твърде дълго, защото силната светлина може да го умори.

Ще привлечете активното внимание на нероденото си бебе и ако лекичко масажирате областта на утробата. Когато то ритне с краче, отговорете му като леко се потупате с два-три пръста по корема. Когато сте във ваната и то ритне, можете да му отговорите, като почукате съвсем лекичко по стената й, при което ефектът е дори още по-голям, защото водата е добър проводник на звука.

Ако използвате редовно тези техники, скоро ще откриете с удивление и удоволствие по колко много и най-различни начини можете да общувате активно с нероденото си дете, като по този начин стимулирате още от най-ранна възраст възприемчивостта му спрямо външния свят.

Също както е и при вече родените хора, развитието на мозъка на зародиша зависи от притока на кръв в него. Преди няколко години група южноафрикански лекари предложиха на пазара специална „дрешка за неродено“, чиято употреба, според техните твърдения, увеличава потенциалния коефициент на интелигентност на бебето с петнайсет-двайсет пункта. Тази „дрешка“ беше така изработена, че да обхваща плътно цялата долна част от корема на майката, тоест областта около утробата, в нещо като безвъздушна камера. На равни промеждутъци от време, за кратки периоди, въздухът автоматично се изтегляше от тази своеобразна камера, а по-малкото въздушно налягане върху утробата причиняваше прилив на кръв към нея. Това прелюбопитно съоръжение вече не е в продажба. Но пък ние в „Проект Ренесанс“ разработихме един метод, чрез който се постига същия ефект. Наричаме го „психигиеничен“, за да подскажем, че е точно противоположното на понятието „психогеничен“ (с което се обозначават мисловни процеси, водещи до телесни неразположения).