Том Кланси - Властта на президента

Бирюков отпи, но устата на Холдейн беше пресъхнала. Тук ставаше дума най-малкото за нова студена война и определено можеше да доведе до нова гореща война. Но англичанинът познаваше руснака от достатъчно дълго време, за да знае, че той не е склонен към преувеличения.

Холдейн запита:

- Ако Таланов поеме контрола над СВР, какво ще сторят с теб, Стан?

- Аз съм загрижен за крехката ни демокрация. Тревожа се за свободата на руснаците. Тревожа се за това опасно изхвърляне, което може да доведе до война със Запада отговори руснакът, като сви рамене и се усмихна. - Не се тревожа за работата си.

След това добави:

- Скоро ще имам още информация за теб. Двамата и преди сме разработвали източници. Това отнема време.

Холдейн се разсмя от изненада.

- Искаш да си мой агент?

Директорът на СВР се наведе над масата.

- И съм по-евтин от всички. Не искам нищо освен знанието, че Западът ще направи всичко по силите си, политически, разбира се, да предотврати опита на ФСБ да засили хватката си върху службата за външно разузнаване на моята страна. Разгласата на това в чужбина може да поохлади плановете на Таланов и Володин.

Неволно Холдейн се замисли за ефекта от такава новина върху инвестициите му в Европа. В края на краищата той беше преди всичко бизнесмен. Но прогони тези мисли от главата си и опита да си припомни един отминал живот в разузнаването.

Установи, че това не е лесно - вече почти две десетилетия не работеше за МИ-6. Вдигна ръце, сякаш се предава.

- Аз... аз наистина не съм в играта, приятелю. Разбира се, мога веднага да се върна в Лондон и да говоря със стари познати, и те ще намерят някой по-подходящ за проводник на твоята информация.

- Ти, Тони. Само с теб ще говоря.

Холдейн кимна бавно.

- Разбирам.

Помисли малко и продължи:

- Имам работа тук следващата седмица. Можем ли отново да се срещнем?

- Да, но след това ще трябва да автоматизираме потока информация.

- Да. Едва ли ще е добре да си определяме редовни срещи за вечеря.

Станислав се усмихна.

- Предупреждавам те. Жена ми е не по-малко опасна от директора на ФСБ Роман Таланов.

- Съмнявам се, стари приятелю.

Президентът на Съединените щати Джак Райън стоеше на верандата на Белия дом с жена си Кети, заобиколен от контингента охранители от Тайната служба. В свежия пролетен следобед с яркосиньо небе и температура около петнадесет градуса Райън чакаше черния „Форд Експедишън“, като все мислеше, че в това ясно време би могла да стане много хубава снимка с госта.

Но днес нямаше да се снимат, нито пък това посещение щеше да бъде записано в дневника на Белия дом. Официалният график на президента, качен в интернет за целия свят по причини, които Райън не можеше да проумее, не представяше ясно днешния ден. Пишеше само „Частен обяд - резиденция. 13,00 до 14,30“.

И ако Скот Адлър, държавният секретар, беше успял да наложи своето мнение, тази среща изобщо нямаше да се състои.

Но Райън беше президентът на Съединените щати и надделя. На гости му идваше негов приятел, който се намираше в града, и Райън не виждаше причина да не го покани за обяд.

Докато чакаха колата да спре, Кети Райън се наведе към съпруга си.

- Този веднъж беше насочил пистолет към теб, нали?

Райън си спомняше това и отговори с хитра усмивка:

- Съжалявам, скъпа. Това е класифицирана информация. Както и да е, познаваш Сергей. Той е приятел.

Кети ощипа игриво съпруга си по ръката, след което се пошегува:

- Претърсили са го, нали?

- Кети - скара й се игриво Райън и продължи, - по дяволите... дано.

Главният агент от личната охрана на Райън, Андреа Прайс 0’Дей стоеше достатъчно близо до тях, за да чуе този разговор.

- Ако се наложи, господин президент, смятам, че можете да се справите с него.

Колата спря пред тях и един агент от Тайната служба отвори задната врата.

След няколко секунди от нея излезе Сергей Головко, бивш офицер от КГБ и бивш директор на руската Служба за външно разузнаване.

- Сергей! - каза Райън с топла усмивка и протегна ръка.

- Господин президент - отговори Головко, също усмихнат.

Кети пристъпи напред и позволи да я целунат. Познаваше Сергей и го смяташе за добър и любезен човек въпреки случилото се между него и Джак преди много време.

Когато се обърнаха, за да влязат в Белия дом, Райън забеляза, че Сергей изглежда видимо остарял. Усмихваше се, но се движеше бавно и вяло, а раменете му бяха увиснали под синия костюм.