Том Кланси - Властта на президента

Както с този Холдейн. Клиентът, един руснак от подземния свят, предложи царска сума за работа, която Кадич смяташе за задача с ниска степен на риск. Руснакът искаше ударът да се извърши на точно определено място и в определено време, като каза на Дино да остави голямо и смело послание.

Нет проблем [2] Няма проблеми (рус.). - Бел. прев. - беше му отговорил хърватинът. Биваше го да оставя големи и смели послания.

Пое си бавно дъх, за да се успокои.

Преди много време американците го бяха научили на един израз и сега той каза:

- Бъди студен.

Тези думи, които изговаряше като ритуал в тихите мигове преди мисията, го караха да се чувства добре. Сега мразеше американците - можеха да го изоставят, можеха да го смятат за ненадежден, но пък не можеха да му отнемат обучението.

И сега щеше да използва това тяхно обучение.

Дино погледна часовника си, след което се взря към мястото с целта отвъд площада. Не ползваше бинокъл заради голямата вероятност някой да мине край колата или дори да гледа през прозорец от близките апартаменти или магазини и да забележи мъж в автомобил с бинокъл, насочен там, където скоро ще избухне бомба. Всяко описание на неговата кола след взрива щеше да накара МВР да прегледат часове записи на охранителните камери от района и да го идентифицират бързо.

Това не биваше да се случи. Дино смяташе да се измъкне чист от тази операция, което изискваше да наблюдава отдалече. Клиентите за тази задача искаха той да остави гневно послание с бомбата и затова я направи прекалено мощна. И по тази причина сега седеше малко по-далеч от целта, отколкото би искал.

Оттук трябваше да разпознае обекта по кафявото като камила палто, което според Дино щеше да е достатъчно.

Отново погледна часовника си.

- Бъди студен - каза отново на английски, след което премина на родния си сърбохърватски: - Pozuriti, prokletnice! Хайде, побързай, де!

В ресторант „Ванил“ кордон от четирима охранители в черни костюми стоеше пред червена завеса, която разделяше зоната за частни вечери от останалата зала, и въпреки че посетителите тук бяха свикнали с присъствието на цивилна охрана в този несигурен град, се виждаше веднага, че тези са от най-добрите, а не обичайните и евтини „разбойници под наем“.

Зад завесата след въоръжената охрана двама мъже на средна възраст отпиваха бренди на маса в средата на голямата празна зала.

Един от мъжете носеше луксозен сив фланелен костюм „Бърбери“. Възелът на вратовръзката му стоеше също толкова стегнат сега, колкото и в осем сутринта. Мъжът каза на английски език, но със силен руски акцент:

- Москва винаги е била опасно място. Боя се, че през последните няколко месеца стана много по-опасно.

Англичанинът Антъни Холдейн, който седеше срещу него, беше също така добре облечен, както руснака. Съвсем скоро изгладен костюм на тънки райета от „Бонд Стрийт“ и кафяво палто на близката закачалка. Усмихна се, изненадан от тази забележка.

- Тревожни думи от устата на шефа по сигурността на страната.

Вместо да отговори бързо, Станислав Бирюков отпи от своята чача - грузинско бренди, приготвено чрез дестилация на ферментирало грозде. След като избърса устата си с ъгълчето на салфетката, каза:

- СВР е руската служба за външна сигурност. В момента нещата навън са относително добри. А със сегашната катастрофа се занимава ФСБ, която отговаря за вътрешната сигурност в Русия и в съседните й страни.

Холдейн отговори:

- Извинете, че не направих веднага разлика между ФСБ и СВР. За старец като мен те са все още КГБ.

Бирюков се усмихна.

- А за някой още по-стар ще са ЧК.

Холдейн се разсмя.

- Точно така, но това е било преди моето време, стари приятелю.

Бирюков вдигна чашата си пред свещта, загледан в течността с наситен златист цвят, и внимателно подбра думите си:

- Възможно е като чужденец да не знаете, но ФСБ има пълномощия не само в Русия, но и в други страни от Общността на независимите държави, въпреки че нашите съседи са суверенни държави. Ние наричаме пограничните страни „близка чужбина“.

Холдейн наведе глава. Преструваше се, че не знае това, а Бирюков се преструваше, че му вярва. Руснакът добави:

- Съгласен съм, че може да е малко объркващо.

Холдейн отговори:

- Има нещо особено в това, че руската служба за вътрешна сигурност действа в бившите републики. Сякаш някой е забравил да каже на шпионите, че вече няма Съветски съюз.

Бирюков не отговори.

Холдейн знаеше, че директорът на СВР не го е поканил просто така да пият, но за момента руснакът криеше картите си. Пресмяташе всяка своя дума. Англичанинът опита да го провокира: