Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

За тези различия са спомогнали поне шест групи екологични фактори, действащи в Полинезия: островният климат, геоложкият тип, морските ресурси, географското местоположение, фрагментацията на терена и изолацията. Нека сега разгледаме обхвата на всеки един от тези фактори, преди да пристъпим към специфичния им ефект върху полинезийските общества.

Климатът в Полинезия варира от топъл тропически (или субтропически) на повечето острови, разположени около екватора, до умерен в по-голямата част на Нова Зеландия и студен (субантарктически) на Чатъм и най-южните части на Нова Зеландия. На най-големия остров от Хаваите, макар и разположен на Тропика на Рака, има достатъчно високи планини, за да говорим за „алпийска“ среда или поне за спорадични снеговалежи. Количествата изсипваща се дъждовна вода също варират — от най-високите валежи, регистрирани на Земята (Фьордланд, Нова Зеландия и блатото Алакай на хавайския остров Кауай), до доста оскъдните (едва 1/10 от първите) на някои острови, поради което там не се е развило земеделие.

Островите се различават и геологически — коралови атоли, варовикови образувания, вулканични острови, части, откъснали се от материка и такива, които се явяват смесица от предишните типове. На единия полюс са многобройните островчета като тези от архипелага Туамоту — плоски атоли, които едва надвишават морското равнище. Други бивши атоли, например Хендерсън и Ренел, са се издигнали доста над морското равнище, за да се превърнат във високи варовикови острови. И двата атолови типа създават доста проблеми на евентуалните заселници, тъй като съдържат само варовик и никакви други скали, почвеният им пласт е много тънък и на всичкото отгоре са лишени от постоянен приток на прясна вода. На противоположния полюс е най-големият полинезийски остров, Нова Зеландия — един стар и разнообразен геологически фрагмент от някогашния континент Гондвана, предлагащ разнообразни минерални ресурси, включително богати залежи на желязо, въглища, злато и нефрит. Останалите по-големи острови са вулканични, които са се издигнали от морската шир, но не са се превърнали в части от континент и понякога (но далеч не винаги) включат и варовикови образувания. Макар да нямат земните богатства на Нова Зеландия, тези острови са крачка напред в сравнение с атолите (от полинезийска гледна точка, де), тъй като предлагат най-различни вулканични скали, някои от които са много подходящи за изработването на каменни сечива.

Вулканичните острови също се различават помежду си. Издигането на земната маса предполага обилни валежи в планините, затова повечето са и доста влажни, с дебел почвен слой и имат постоянни водни потоци. Това важи например за Таити 8 8 Под Таити следва да се разбира не само едноименният остров, но и останалите от архипелага, известен в англоезичния свят като Обществата на островите ( the Societies ). — Б.пр. , Самоа, Маркизките острови и особено Хаваите — архипелагът с най-високи планини в Полинезия. На по-ниските острови като Тонга и донякъде Великденския 9 9 В текста ще се придържаме към тази форма на името му (островът е известен също като Пасха и Рапануи). — Б.пр. почвата също е богата (покрай вулканичната пепел), но пък липсват реки и потоци като на Хаваите.

Колкото до морските ресурси, повечето полинезийски острови са заобиколени от плитки водни площи и рифове, а много от тях имат и лагуни. Тази естествена среда предполага изобилие от риба и мекотели. Само че скалистите брегове на Великденския остров, Питкерн и Маркизите, както и стъпаловидно спускащото се океанско дъно и липсата на коралови рифове около тях са много по-малко продуктивни в това отношение.

Земната площ е другият очевидно вариращ фактор — като се започне от 100-те акра на Анута, най-малкия от постоянно обитаваните и изолирани острови в Полинезия, и се стигне до 103 000-те квадратни мили на миниконтинента Нова Зеландия. Теренът на някои острови, особено Маркизките, е фрагментарен и преобладават долини със стъпаловидни стени, разделени от планински хребети, докато на Тонга и Великденския е терасовиден, което пък значително улеснява вътрешните комуникации.

Последният екологичен фактор, който трябва да отчетем, е изолацията. Великденският и Чатъмските острови са малки и толкова отдалечени от другите, че след първата колонизация основаните там общества са се развивали в пълна изолация от останалата част на света. Нова Зеландия, Хаваите и Маркизите също са доста отдалечени, но поне последните два със сигурност са продължили да контактуват и с други архипелази след първата колонизация, а и трите включват многобройни острови, разположени достатъчно близо едни до други, за да се осъществяват редовни контакти в рамките на самия архипелаг. В по-голямата си част останалите острови в Полинезия също са осъществявали повече или по-малко редовни контакти с други острови. Например Тонга е достатъчно близо до архипелазите Фиджи, Самоа и Уолис, за да могат тонганците да пътуват редовно до тези дестинации, а в последствие дори да завладеят Фиджи.