Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Тоест не е вярно това, че обществата на някои континенти по принцип са по-склонни да приемат новото, а тези на другите са по-консервативни. На всеки континент и по всяко време наред с иновационните е имало и консервативни общества. Освен това дори в рамките на един и същ регион възприемчивостта е варирала с времето.

Ако поразмислим ще видим, че тези заключения не биха и могли да бъдат други при положение, че иновативността на едно общество се определя от многобройни независими фактори. Ако и учените не ги познават обстойно, тази иновативност се оказва абсолютно непредсказуема. Затова много социолози продължават и сега да спорят за конкретните причини, поради които отношението към нововъведенията така радикално се е променяло с хода на времето в ислямския свят, Китай и Европа, или пък защо чимбу, ибо и навахо са се оказали далеч по-възприемчиви (и предприемчиви) от своите съседи. Но за този, който изследва общите исторически модели, няма особено значение кои са конкретните причини за отделните казуси. По един парадоксален начин многобройните фактори, влияещи върху иновативността, на практика улесняват задачата на историка, тъй като различните реакции към новото, демонстрирани от отделните общества, се оказват повече или по-малко променливи величини. Което пък означава, че в рамките на всеки отделен ареал (стига да е достатъчно голям — примерно континент) и във всеки отделен исторически момент някои общества ще проявяват по-голяма охота за нововъведения в сравнение с останалите.

Откъде всъщност идват самите нововъведения? Ако изключим шепата на брой общества, които в миналото са живели в пълна изолация, за останалите важи правилото, че много (ако не и повечето) техни нови технологии не са били създадени на местна почва, а са били заимствани от други общества. Съотношението между местен почин и заимстване зависи главно от два фактора: доколко условията позволяват развитието на дадена технология и… кои са най-близките ти съседи.

Някои открития са пряко следствие от работата с естествени суровини. Световната история е пълна със случаи, в които до такива открития се е стигало напълно самостоятелно на различни места и по различно време. Такъв пример, на който вече се спряхме обстойно, е одомашняването на растенията — в поне девет от случаите можем да говорим за самостоятелно възникнало земеделие. Друг пример е грънчарството, в чието развитие най-вероятно са намерили практическо приложение наблюденията на начините, по които глината (един от най-широко разпространените естествени материали) реагира на външни въздействия. В Япония то се появило преди около четиринайсет хилядолетия, в Плодородния полумесец и Китай — преди десет, а след това и в Амазония, Сахел, американския Югозапад и Мексико.

Пример за едно далеч по-трудно откритие е писмеността, която едва ли е плод на дългогодишни наблюдения върху естествената среда. Както видяхме в Глава XII, само в няколко случая тя е възникнала самостоятелно, а буквеното писмо (азбуката) най-вероятно се е родило само веднъж в световната история. Също така трудно се е стигнало и до такива открития като водното колело, ръчната мелница, зъбната протеза, компаса, вятърната мелница и камера обскура. Откривали са ги (и са ги преоткривали) в Стария свят, но никога в Новия.

Обикновено хората са се сдобивали с такива по-сложни изобретения по пътя на заимстването, защото те са се разпространявали много бързо, което подсказва, че едва ли са били създавани самостоятелно на различни места. Красноречив пример е колелото, чиято най-ранна поява е датирана около 3400 г. пр.Хр., в зоната на Черноморието, но през следващите няколко века се е разпространило и в повечето части на Европа и Азия. Всички тези най-стари колела в Стария свят са били с една и съща форма — не онзи обръч, укрепен със спици, който познаваме днес, а плътен дървен кръг, сглобен от три талпи. Затова пък единствените колела, познати в Новия свят (за които знаем от изображенията по мексиканските керамични съдове) са се състояли само от една плоскост, което подсказва, че колелото там е възникнало напълно самостоятелно (нищо, че това се е случило за втори път в световната история), а най-сериозният довод в подкрепа на това твърдение е изолираността на Централна Америка от цивилизациите в Стария свят.

Едва ли някой би повярвал, че в рамките само на няколко века въпросното дървено колело, сглобено от три сегмента, се появявало многократно и съвършено случайно на най-различни и отдалечени едно от друго места в Стария свят при положение, че през предишните седем милиони години човечеството се е справяло някак си и без колела. Очевидно не друго, а практическата му стойност е причината то да се разпространи толкова бързо от мястото, където е било създадено за първи път. Сред другите примери за по-сложни технологии, възникнали на точно определено място в Западна Азия и плъзнали по целия древен Стар свят, са бравите, скрипците, ръчните (и вятърни) мелници и, разбира се, азбуката. Аналогичен пример за такава технологическа дифузия в Новия свят е металообработването, възникнало за първи път в Андите, но стигнало през Панамския провлак и до Мезоамерика.