Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Например, когато през 30-те години на миналия век навлизат за първи път в планините на Източна Нова Гвинея, европейците „откриват“ там десетки неизвестни племена, живеещи още в Каменната ера. Сред тях са и чимбу, които се оказват особено агресивни … в усвояването на западните технологии. Когато въпросните чимбу виждат, че белите заселници засаждат кафе, те също започват да го отглеждат като една бързо „осребряваща“ се земеделска култура. През 1961 г. се запознах с един 50-годишен чимбу, който не можеше да чете и носеше нещо като сламена „пола“, но макар и израснал сред хора, използващи каменни сечива, бе успял да забогатее от кафеените си насаждения, а приходите от тях бе вложил в малка дъскорезница (за която бе платил $ 100 000 в брой) и цял куп камионетки, с които извозваше кафеените зърна и нарязаните трупи до пазара. Затова пък едно от съседните племена, дариби, с което работих близо осем години, бе подчертано консервативно и не проявяваше никакъв интерес към новите технологии. Когато в земите им кацна първият хеликоптер, те му хвърлиха само един бегъл поглед и се върнаха към обичайните си занимания — ако бяха чимбу, щяха поне да попитат за цената му. В резултат на всичко това днес чимбу навлизат все по-дълбоко в дарибските земи и ги превръщат в кафеени плантации, а на самите дариби отреждат недотам престижната роля на черноработници.

Същото явление може да се види и на всеки друг континент. Навсякъде има общества, които са по-възприемчиви от останалите, усвояват селективно чуждите методи и технологии и ги вграждат успешно в собствения си бит. Например, ако говорим за предприемчивост, нигерийският еквивалент на чимбу е ибо. Днес най-многобройното индианско племе в Съединените щати са навахо, които при идването на европейците са били просто една от стотиците такива общности. Но тези навахи са демонстрирали особена гъвкавост и умение да подхождат селективно към новото. Успели са да интегрират западните бои и оцветители в своето традиционно тъкачество, научили са се да обработват сребро и да отглеждат добитък и днес карат пикапи и камиони, независимо че продължават да живеят в традиционните си общности.

Сред уж консервативните австралийски аборигени също са се срещали и по-възприемчиви, наред с по-„закостенелите“. В единия край на спектъра са били тасманийците, които са продължавали да си служат с каменни сечива, вече изоставени в по-голямата част на континентална Австралия. В другия са попадали някои рибарски селища в Югоизточна Австралия, чиито жители са били създали и такива сложни технологии като изкуствените канали, бентовете и таляните.

Тоест развитието и възприемчивостта към новите технологии варират значително сред отделните общества на един и същ континент. Но те варират с времето и в рамките на едно и също общество. Днешните ислямски общества в Близкия изток са сравнително консервативни и, така да се каже, не са в челните редици на технологическия прогрес. Но техните средновековни предци са били доста напреднали в технологическо отношение и открити към новото. Процентът на грамотните е бил значително по-висок в сравнение с тогавашна Европа. Тези хора са успели също така да усвоят наследството на класическата елинска цивилизация, и то до такава степен, че много класически гръцки творби са стигнали до нас благодарение на арабските им преписи. Изобретявали са и са усъвършенствали вятърни мелници и воденици, развивали са тригонометрията, механиката и приложната химия, създавали са нови иригационни методи. Да не говорим, че от Китай са усвоили хартията и барута и именно те са ги предали на европейците. Тоест през Средновековието потокът от нови технологии е течал от ислямския свят към Европа, а не в обратната посока, както е днес. И този курс е бил променен със 180° едва в началото на XVI в.

Новаторството в Китай също е варирало значително във времето. Някъде до 1450 г. Китай е бил технологически много по-иновационен и по-напреднал от Европа, а дори и от средновековния ислямски свят. Дългият списък на китайските изобретения включва шлюзовете на напоителните канали, чугуна, дълбоката оран, сбруята, барута, хвърчилата, магнитния компас, печатарския набор, хартията, книгопечатането (ако не броим изолирания случай с Фестоския диск), корабния рул тип „ахтерщевен“ и… ръчната количка. След това новаторският порив като че ли секва, а причините ще обсъдим в епилога на тази книга. Днес сме склонни да мислим, че западноевропейските и произлезлите от тях северноамерикански общества са водещите сили в технологическия прогрес, но не бива да забравяме, че до края на Средновековието технологията в Западна Европа е била по-слабо развита от всяка друга „цивилизована“ част на Стария свят.