Нина Георге: Парижката книжарница

Дали заключенията на автора утешаваха жените?

„Нощта“ бе преведена на 29 езика. Продаваха я даже в Белгия, както му бе казала портиерката мадам Розалет. Виж ги ти белгийците, ами да, чистите французи поне си имаха своите здравословни предразсъдъци.

Макс Жордан се нанесе в дом № 27 на улица „Монтаняр“ точно преди седем седмици. Живееше на третия етаж, срещу семейство Голденберг. Все още нито един от феновете, които го преследваха с любовни писма, телефонни обаждания и изповеди, не бе открил новото му жилище. В интернет бе създаден форум за „Нощта“, където феновете си обменяха мисли. За бившите приятелки на автора (такива не бяха известни и съвсем естествено възникна големият въпрос: да не би пък Жордан да е още девствен?), за ексцентричните му хобита (ходи с наушници), за възможния му адрес (Париж, Антиб, Лондон).

В „Литературната аптека“ често идваха маниаци на тема „Нощта“. Носеха наушници и на колене умоляваха мосю Пердю да организира четене с участието на идола им. Книжарят наистина помоли новия си съсед да почете от книгата, но 21-годишният младеж пребледня като смъртник. Сценична треска, прецени Пердю.

Според него Жордан беше млад мъж, който бяга. Дете, въздигнато в ранг на литератор, без никой да го е попитал. Според много мъже Жордан бе предател на мъжкия род, на мъжката емоционалност. В мрежата имаше и форуми, чиито членове не криеха омразата си. Анонимни писачи разкъсваха романа на парчета, подиграваха се с автора и го приканваха да направи същото, което бе извършил отчаяният му протагонист [3]в книгата: след като осъзнава, че не е в състояние да контролира любовта, героят се хвърля от една корсиканска скала в морето.

Най-възхитителното в „Нощта“ бе опасно за автора, защото той разказваше за вътрешния свят на мъжа честно, като никой мъж преди него. Стъпкваше мъжките идеали и разрушаваше обичайната представа за мъжа в литературата. Представата за „цялостен тип“, за „мъж, беден откъм емоции“, или „вълк единак“. „И мъжете са само хора“ бе написало едно феминистко списание по повод дебюта на Жордан.

Пердю харесваше смелостта на младия автор. От друга страна, възприемаше романа като гаспачо, непрекъснато преливащо от супената чиния. Творецът му беше небрежен в споделянето на чувствата си, лишен от броня около сърцето си. Той олицетворяваше позитива, в сравнение с негатива на Пердю.

Книжарят неволно се запита какво ли е усещането, когато изпитваш толкова силни емоции и въпреки това оцеляваш.

Следващият клиент беше англичанин.

— Наскоро видях тук книга със зелено-бяла подвързия. Преведена ли е вече? — попита англичанинът.

Пердю откри, че става дума за класически роман, излязъл преди 17 години, но не му го продаде. Вместо това клиентът си тръгна с томче стихове. Накрая книжарят помогна на пощальона да пренесе пакетите с книги от количката си на кораба и заедно с винаги изнервената начална учителка от другия бряг на Сена избра няколко актуални детски книги.

Пердю издуха носа на малко момиче, надвесило се над „Златния компас“, и написа на преуморената му майка удостоверение за възстановяване на данък оборот — тя купуваше от него трийсеттомна енциклопедия и я плащаше на вноски.

Жената посочи дъщеричката си.

— Докато навърши 21 години, това странно дете ще я е изчело цялата. Хубаво, съгласих се да ѝ купя енцикопе… енциклопе… добре де, този справочник. Обаче ѝ заявих, че няма да получава подаръци за рождените дни. Нито за Коледа.

Пердю погледна към седемгодишното момиченце и му кимна. Малката отговори със сериозно кимване.

— Смятате ли, че това е нормално? — попита загрижено майката. — На тази възраст?

— За мен това дете е смело и умно. Постъпвате правилно.

— Един ден мъжете сигурно ще казват, че е прекалено умна.

— Глупавите със сигурност, мадам. Но коя жена иска глупав мъж? Това би я убило.

Майката изненадано вдигна поглед от зачервените си ръце, които вечно кършеше нервно.

— Защо някой не ми каза това по-рано? — попита тя и направи опит да се усмихне.

— Знаете ли какво? — усмихна се в отговор Пердю. — Изберете си една книга и я подарете на дъщеря си за рождения ѝ ден. Днес аптеката има промоция. Който си купи том от енциклопедията, получава гратис роман.

— Нямам време, мама ме чака отвън — въздъхна жената, приела лъжата, без да се замисли. — Мама иска да отиде в старчески дом. Казва, че е крайно време да престана да се грижа за нея. Но аз не мога. Вие бихте ли могли?