Нина Георге - Парижката книжарница

— Готов ли си най-сетне? — попита ***.

Мосю Пердю затръшна вратата.

Не.

— Не — каза мосю Пердю на следващата сутрин. — Предпочитам да не ви продам тази книга.

Внимателно взе „Нощта“ от ръката на клиентката. Сред многото романи в неговия книжен кораб с име „Литературна аптека“ тя бе избрала точно скандалния бестселър на Максимилиан или Макс Жордан. На младия писател с наушници, който живееше на третия етаж на улица „Монтаняр“.

Клиентката го погледна смаяно.

— Но как така?

— Макс Жордан не ви подхожда.

— Макс Жордан не ми подхожда?

— Точно така. Той не е вашият тип.

— Моят тип? Аха. Простете, скъпи господине, но се налага да ви припомня, че съм дошла на вашия книжен кораб да си избера книга, а не съпруг.

— Позволете да ви отговоря: в дългосрочен план онова, което четете, е много по-важно за живота ви от мъжа, с когото ще се обвържете, скъпа госпожо.

Дамата го огледа с присвити очи.

— Дайте ми книгата, приберете си парите и двамата ще се направим, че денят е хубав.

— Денят наистина е хубав. Доколкото знам, утре започва лятото, но вие няма да купите тази книга. Не и от мен. Ще позволите ли да ви предложа няколко други?

— Така значи! Искате да ми натрапите някой дърт класик, защото ви мързи да го хвърлите през борда, та да трови рибите!

Отначало дамата говореше тихо, но сега почти викаше.

— Книгите не са яйца. Само защото една книга е на повече години, още не означава, че е лошокачествена. — И мосю Пердю заговори с остър тон. — Какво всъщност означава да си стар? Старостта не е болест. Всички остаряваме, книгите също. Нима вие, или който и да било друг, струвате по-малко или сте по-малко важна само защото сте се появили на света по-отдавна от други?

— Смешно е как извъртате нещата. Признайте, че просто не искате да ми продадете тъпата „Нощ“. Това е, нали?

Клиентката — или по-скоро не-клиентката — пусна портмонето си в скъпата кожена чанта и дръпна ципа, но той заяде.

Пердю усети как в гърдите му се надига гняв. Чувството беше безумно, необуздано, напрягаше го — но главното беше, че нямаше нищо общо с тази жена. Въпреки това не успя да се удържи. Тръгна след дамата, която ядно тропаше на високите си токчета през трюма на книжния кораб, и извика между дългите редици етажерки в полумрака:

— Имате избор, мадам! Можете да си отидете и да плюете на мнението ми. Другата възможност е да си спестите хиляди часове на бъдещи мъчения, точно от този миг нататък.

— Благодаря, вече започнах да си ги спестявам.

— По-добре влезте в съкровищницата на книгите, вместо да завързвате безполезни връзки с мъже, които един ден със сигурност ще ви изоставят, или пък да се поддадете на лудостта на диетите, защото един мъж ви намира за недостатъчно тънка, а друг — за недостатъчно глупава.

Дамата спря пред дългата редица от прозорчета към Сена, обърна се и го прониза с гневен поглед.

— Какво си позволявате?

— Книгите предпазват от глупостта. От фалшивите надежди и неподходящите мъже. Те дават любов, сила, знание. Те вдъхват живот отвътре. Изберете. Книга или…

Преди да довърши изречението, се появи едно от излетните параходчета. Зад парапета стояха десетина китайки под чадъри. Като видяха известната плаваща литературна аптека на Париж, моментално защракаха с фотоапаратите.

Параходът раздели водите на Сена. Към книжния кораб се понесе висока водна вълна и го разклати силно.

Клиентката, нестабилна върху високите токчета, загуби равновесие. Вместо да ѝ подаде ръка, Пердю протегна към нея „Елегантността на таралежа“ [2].

Дамата инстинктивно посегна към романа и се залови за него.

Пердю не се отказа. Заговори ѝ успокоително, тихо и нежно:

— Трябва да имате стая само за себе си. Не твърде светла, с млада котка, която да ви прави компания. И тази книга. Моля ви да я четете бавно. От време на време си почивайте. Ще размишлявате много и вероятно ще плачете. За себе си. За годините. После обаче ще се почувствате по-добре. Ще проумеете, че няма да умрете сега, макар да се чувствате ужасно, защото онзи тип е бил непочтен с вас. Вече няма да смятате, че сте грозна и наивна, и отново ще започнете да се харесвате.

Едва след тези обяснения книжарят пусна книгата. Клиентката го гледаше ужасено и Пердю веднага разбра, че е улучил в десятката. След миг жената захвърли романа.

— Вие сте тотално луд — пошепна задъхано тя, обърна му гръб и затрака на високите си токчета към кея. Главата ѝ все повече се свеждаше.