Нина Георге - Парижката книжарница

— Усетих, че се прибирам вкъщи — довери Катрин на Жан, когато плати къщата с обезщетението, получено при развода. — Вървях дълго, обикалях безцелно, но накрая открих своя дом.

Скулптурите ѝ бяха огромни. Тя виждаше съществата, затворени в камъка, проникваше в огромните каменни късове и откриваше душата им. Чуваше виковете им, биенето на сърцето. Целта ѝ беше да освободи тези същества от каменния затвор.

Създаваше и твари, които смущаваха зрителя.

Омразата. Бедата. Снизходителността. Четецът на души.

Момент!

Да, точно така. Катрин бе извадила от огромен куб две ръце, оформящи нещо с пръсти. Какво правеха тези ръце? Четяха ли, милваха ли, опипваха ли, за да намерят истинските думи? На кого принадлежаха? И каква беше посоката на движението им — навън или навътре?

Който се сетеше да приближи лице до камъка, усещаше как се отваря скрита, зазидана врата. Накъде водеше тя? Към стая?

— Всеки човек си има вътрешна стая, в която дебнат демоните му — казваше Катрин. — Едва когато я отвори и застане лице в лице с тях, е свободен.

Жан Пердю се грижеше Катрин да се чувства добре — и в Прованс, и в Париж, в старото му жилище на улица „Монтаняр“. Грижеше се тя да се храни добре, да спи добре, да се среща с приятелки и бързо да забравя сънищата си.

Любеха се често, винаги бавно и съсредоточено. Той я познаваше цялата, всяко съвършено и несъвършено местенце. Милваше я и я целуваше навсякъде, докато успя да убеди тялото ѝ, че за него няма по-красива жена.

Пердю работеше на половин ден в книжарницата в Банон и ходеше на лов. Докато Катрин ваеше скулптурите си, обучаваше млади художници, продаваше изкуство, пилеше, шлифоваше, коригираше, той обикаляше да търси най-прекрасните книги на света. В училищни библиотеки, в наследството на някой престарял държавен съветник, в къщите на бъбриви селянки, в забравени мазета и трезори, в бункерите, останали от Студената война.

Търговията с уникални книги бе започнала с едно факсимиле от ръкописа на Санари, озовало се по обиколни пътища в неговите ръце. Сами бе настояла истинското ѝ име да остане в тайна.

С помощта на Клодин Гъливер, специалистка по търговете с произведения на изкуството, която живееше на третия етаж, скоро се намери платежоспособен колекционер, който с готовност купи уникалното произведение.

Пердю му продаде ръкописа едва когато се увери, че помислите му са чисти. Скоро започна да му се носи славата на ексцентричен любител на книгите, който не ги продава на всеки, дори за много пари. Случваше се десетина колекционери да искат една и съща книга — тогава Пердю избираше купувача според произведението. Първо определяше кой как би го използвал — като любим, като приятел, като ученик или като пациент. За него парите бяха второстепенен фактор.

Пердю пътуваше от Истанбул до Стокхолм, от Лисабон до Хонконг, за да открива най-вкусните, най-умните, най-опасните книги. Особено приятно му беше да търси книги, които помагат за добър сън.

Често, както и сега, Жан Пердю седи в лятната кухня, приготвя подправка от розмарин и лавандула, вдъхва със затворени очи съкровения аромат на Прованс и пише своята „Голяма енциклопедия на малките чувства. Справочник за книжари, влюбени и литературни фармацевти“.

В момента е на буквата У. „Утехата на кухнята. Чувството, че на печката в кухнята се задушава нещо вкусно. Прозорците се запотяват. Любимата ей сега ще седне срещу теб на масата и между две хапки ще те погледне доволно. (Утехата на кухнята може да се нарече и живот.)“

Духнята на Прованс е различна като пейзажа. По крайбрежието се яде риба, във вътрешността на страната — зеленчуци, в планините — агнешко или родени от нуждата ястия с разнообразни бобови растения. В една област готвят само със зехтин, в другата слагат на всичко вино, по границите с Италия приготвят ястия с макарони. В Марсилия Изтокът целува Запада с мента, шафран и кимион, а във Воклюз е раят на трюфелите и бонбоните.

Има обаче продукти, които обединяват кухните между Рона и Лазурния бряг: тежък, силен зехтин, чесън, различни видове домати (за салати, сосове, супи, сладкиши, пица, конфитюри, пълнежи…), козе сирене от Банон и пресни подправки. Провансалската готвачка използва за подправяне на ястията и печеното най-много три различни вида, затова пък в голямо количество. Предпочитани са салвията и лавандулата, мащерката и розмаринът, резенето [55]и планинската чубрица.