Мелтем Йълмаз - Сорая

През това време баща ѝ Хейсем се беше върнал от сервиза, където миеше зелената си кола на все още неизплатен кредит и се къпеше. От години неделната му програма беше неизменна: ставаше сутрин около девет, навличаше анцуга, излизаше за сутрешния вестник, сядаше в някое централно кафене в Хумус, закусваше яйца със суджук, после поръчваше кафе и така до обяд. След това или отиваше да мие колата и бистреше политиката с работниците, или се отбиваше в близкия супермаркет за дребни покупки, като останалото време от деня прекарваше пред телевизора в дневната, подремвайки с хъркане, наподобяващо грохота на шевната машина. Ето и сега, преди дрямката, се плискаше на воля в банята, свирукайки си фалшиво, като доказваше предимно на себе си колко е доволен.

И тогава, точно тогава… Когато Сорая настръхна от виковете „гол“ и отстъпи от прозореца, когато Хая заспиваше, покрила очи с дясната си ръка, а Хейсем поднасяше към главата си шампоана с аромат на грейпфрут… Гигантски, мрачен, внезапен взрив. А после Н-И-Щ-О.

Сорая пак подскочи, припомнила си този гигантски, мрачен, внезапен взрив. Бе среднощ, в центъра, сред десетки ранени като нея. Наистина ли се беше случило? Наистина ли беше оживяла след това? Обърна глава наляво и срещна погледа на младежа в съседното легло. Той промърмори спокойно:

— Здрасти!

— Здрасти!

— Добре ли сте?

— Не зная.

— А аз зная, тук съм от седмица. Вас Ви докараха вчера.

— Вчера! Нищо не помня.

— Така е в безсъзнание. Благодарете се все пак.

— Защо?

— Защото ви измъкнаха изпод развалините.

Сорая не искаше да прояви неуважение към младежа, чието състояние смяташе за по-лошо от своето, но за какво да благодари, след като не знаеше какво се е случило? И все пак не желаеше да преустанови разговора, защото ѝ се отразяваше добре.

— Дай Боже и вие да сте добре, какво ви се случи?

— Раниха ме във войната. Ще ми мине, нищо особено. Загубихме много другари, има тежко ранени. В сравнение с тях нищо ми няма.

Сорая не успя да отговори, не знаеше дали е прав, или не е. След продължително мълчание добави:

— Като ви видях се разтревожих за брат си. Той също участваше напоследък в сраженията. Дали го познавате, казва се Мохамед. Мохамед Номари.

Процеждащият се между липсващите предни зъби в устата на младежа въздух се превърна в подсвирващо хъркане и се разнесе из стаята, а разочарованието на Сорая завърши с беззвучна, дълбока въздишка.

Жената, която сутрин раздаваше на болните хляб, сирене и маслини, беше същата, събудила Сорая предишния ден. Сорая тъкмо беше отворила очи в очакване на сестрата, чиято поява я зареждаше с енергия, когато мъжки крясък в коридора накара всички да подскочат; и бездруго тъжните лица съвсем се смръщиха. Някой беше научил за смъртта на свой близък. За да попречи на най-сетне стигналата до нея сестра да побегне бързо както от всички останали, Сорая хвана ръката ѝ и я погледна мило:

— Сестро, не си тръгвайте, моля. Трябва да зная колко още ще остана тук.

Сестрата се стресна. Изненада я внезапно нарасналата сила на момичето, което до вчера спеше като кротко агънце. И малко се подразни от неочакваната ѝ постъпка:

— Докторът ще ви прегледа. Аз нищо не мога да кажа.

— А къде е семейството ми, знаете ли?

— В държавната болница. Вие сте тук, защото там нямаше място. Не се безпокойте, добре са; тоест, майка ви и баща ви са добре.

— А брат ми? И той ли е при тях?

Сестрата сведе големите си черни очи под очилата като лупи. Първоначално Сорая не разбра какво означава мълчанието на жената с каменното лице и дали изобщо значи нещо. Защо не отговаряше; дали не беше разбрала въпроса, или не знаеше отговора? Полека отпусна ръката ѝ. Погледът на сестрата не ѝ се понрави и тя попита отново:

— Сестро, батко ми Мохамед Номари не беше вкъщи по време на експлозията. Имате ли представа къде е?

— Брат ви зае мястото си сред жертвите, дарени с покой от Бога.

— ?

Правилно ли беше чула? Заекна и клепките ѝ затрепкаха, не можеше да възприеме чутото. Не. Попита отново:

— Какво говорите? Питам за брат си, Мохамед Номари, на 23 години, мургав, висок, синът на обущаря Хейсем Номари, живеем близо до кафето в Хумус. Как ви хрумна?

Сорая се опитваше да заличи казаното от сестрата, натиквайки го в тъмните ъгли на ума си, който се блъскаше шумно наляво-надясно и напред-назад като при земетресение. Само че сестрата не беше склонна да продължи разговора, тъй като от многото лоши новини през последните дни беше научила какво означава да оставиш човек сам с истината. Издърпа китката си от обляната в студена пот, отпусната длан на Сорая и се отдалечи.