Известни са ми астероиди с по-малки размери, а именно: Веста — 435 километра, Церера — 367, Палада — 255, Евномия — 187, Юнона — 172 и т.н. По какъв начин нашият чудак се е намерил на планета с диаметър 600 километра, при това с пръстен, много по-голям от планетата? Дали не е объркал той нашето Слънце с някое друго? В нашата планетна система такъв астероид не може да не бъде забелязан от астрономите. — Бел.авт.
На Палада и Церера Шрьотер забелязал атмосфери с огромна височина, които превишавали 3 пъти диаметрите на планетите. Дали той не е видял пръстените на астероидите, съставени от множество малки частици с празнини между тях, поради което те му се сторили полупрозрачни като течности или като спиците на бързо въртящо се колело?! Излиза, че диаметърът на този пръстен е 7 пъти по-голям от диаметъра на планетата; тези размери не са далеч от сравнителните размери на пръстените, описани от нашия чудак. Пък и самите астероиди не са ли дискове, обитавани от съществата на нашия разказвач и образувани от тях изкуствено? Нали плътностите и масите на планетоидите не са известни на астрономите! — Бел.авт.
Хванете една котка за гърба й и я дръжте хоризонтално нагоре с лапичките. Дайте й възможност да се успокои и си дръпнете бързо ръцете, за да може тя да падне съвсем неочаквано. Ще видите, че животното, след като направи във въздуха половин оборот, ще падне направо на краката си. Но как можа котката да се преобърне без опора? Работата е там, че има опора, но не се вижда, защото се намира вътре в животното: това са неговите коремни органи и тяхното съдържание; по желание на животното те могат да се завъртат на една или друга страна с помощта на вътрешни мускули. — Бел.авт.
Впрочем времето за завъртане на допиращите се сфери не зависи от големините и разстоянията до центровете им. — Бел.авт.
Значи големи, колкото Агата. — Бел.авт.
Всички известни засега астероиди са 350. От тях 220 имат диаметър, по-малък от 50 версти, 100 планетоида — от 50 до 90 версти, 30 — от 90 до 180 версти и най-после Веста, Церера и Палада — значително по-голям; най-голяма е Веста — нейният диаметър достига 406 версти. — Бел.авт.
Антиподи — тук обитатели на две диаметрално противоположни точки от повърхността на планета. — Бел.прев.
Диаметърът на Сириус е 14 пъти по-голям от слънчевия. — Бел.авт.
Според хипотезата на Боскович, приета с незначителни поправки от великия Фарадей, материята се състои от центрове на сили, от математически точки, свързани помежду си чрез привличането и отблъскването, законът на които за молекулни разстояния не е известен. А щом това е така, нищо не пречи на материята безкрайно да се уплътнява. Но това уплътняване може да бъде неизчерпаем източник на енергия, отделяна от слънцата във вид на топлина и светлина. Например дълго време водата се считаше несвиваема, но какво се оказа? Според Калиет водата се свива пропорционално на налягането, както газът, само че 20–30 пъти по-слабо от въздух, сгъстен до плътността на водата. Правени са опити до 705 атмосфери. Няма никакво основание за приемане на ограничено свиване на телата. Свиват се и твърдите тела (Бьоканан). Налягането в центъра на Слънцето би трябвало да уплътни стоманата 600 пъти. — Бел.авт.
Сравнително незначителната сила на сцепление на материята (слепване и т.н.) тук не се взема под внимание. — Бел.авт.
Ако допуснем, че средно всеки хектар (десетина) от земната повърхност дава за една година 2 тона (120 пуда) зърнени храни, захар и други хранителни вещества, ще се окаже, че се използува само 1/5000 част от слънчевата енергия. — Бел.авт.
С течение на времето всяка механична и химична работа на Слънцето се превръща в топлина. Само тук-там се натрупват торфища и други подобни, които представляват потенциална слънчева енергия. По-рано тези запаси са се натрупвали много по-интензивно и са образували мощни пластове от каменни въглища. — Бел.авт.
Фут — мярка за дължина, равна на 30,5 см. — Бел.прев.
Или планетоидът Агата, за който се предполага, че има кълбовидна форма и средната плътност на Земята (5 1/2). — Бел.авт.