Константин Циолковски - Мечти за земята и небето

— Първо, и вашите математици знаят, че всемирното привличане е неизчерпаем източник на енергия, а предположението им за прекратяване на слънчевото светене се базира на това, че Слънцето не може да се уплътнява по-силно от Земята или нещо подобно… Но това не е вярно. Второ, дори ако слънчевото светене се прекрати за известно време, което ще разберем много хиляди години преди това, нищо не ни пречи да полетим към друго слънце и да живеем там до изтощаването му… Има звезди, които имат ширина, 10 пъти [36] Диаметърът на Сириус е 14 пъти по-голям от слънчевия. — Бел.авт. по-голяма от тази на Слънцето, и пак според вашата теория тези звезди трябва да горят поне 1000 пъти по-дълго от Слънцето…

Ние ще скитаме от звезда на звезда след угасването им, докато същите звезди не засияят с още по-обилна и по-прекрасна светлина… [37] Според хипотезата на Боскович, приета с незначителни поправки от великия Фарадей, материята се състои от центрове на сили, от математически точки, свързани помежду си чрез привличането и отблъскването, законът на които за молекулни разстояния не е известен. А щом това е така, нищо не пречи на материята безкрайно да се уплътнява. Но това уплътняване може да бъде неизчерпаем източник на енергия, отделяна от слънцата във вид на топлина и светлина. Например дълго време водата се считаше несвиваема, но какво се оказа? Според Калиет водата се свива пропорционално на налягането, както газът, само че 20–30 пъти по-слабо от въздух, сгъстен до плътността на водата. Правени са опити до 705 атмосфери. Няма никакво основание за приемане на ограничено свиване на телата. Свиват се и твърдите тела (Бьоканан). Налягането в центъра на Слънцето би трябвало да уплътни стоманата 600 пъти. — Бел.авт.

— Но как става това — възразих аз, — когато междузвездните разстояния са толкова страшни… Как ще достигнете друго огнище, друг източник на живот, щом като на светлината са нужни за това месеци и години?

— На светлината са нужни години, но ние не можем да се движим с такава бързина — ми отговориха те. — На нашите «огърлици» ние получаваме скорости, подобни на планетните, т.е. до 100 километра в секунда и повече. По такъв начин, ако светлината ходи години, ние пропълзяваме същото разстояние в продължение на хиляди години; ако тя тича месеци, ние — стотици години.

— Но с какво ще живеете през тези хиляди години? Нима със слабата звездна светлина, която ви съпътствува по време на вашето безрадостно пътешествие?

— Не, ние живеем със запасите от слънчева енергия, както вие живеете с нея постоянно.

— Значи вие се преобразявате и се храните като нас?

— Ни най-малко. Само енергийните запаси превръщаме в светлина, която поддържа живота ни, както Слънцето. Както вие превръщате енергията на Слънцето, скрита във въглищата, в механична работа, а последната в електрическа светлина.

— Но колко енергия е нужна, какви трябва да бъдат запасите за хиляди години и за милиони същества?

— Тези запаси се носят без всякакво усилие, в произволно количество и безкрайно време според познатите закони на инерцията. И за всеки от вас запасът за хилядолетно хранене не е много голям, а за нас той е съвсем малък. Кубически километър зърно представлява хилядолетната храна на 3 милиона души; куб от десет версти — запас за три билиона души. А такъв запас на нашите пръстени и огърлици се приготвя от Слънцето само за няколко секунди. Най-после ние можем да съществуваме и в състояние на блажена летаргия; и хиляди години в такъв полусън преминават за нас като една минута, както вашият здрав и приятен сън.

Това състояние изисква само определена температура и много малко количество светлина…

41. Връщане на Земята. Колко години бяха минали, не зная. Настъпи време за раздяла с моите добри гении.

А аз със своето човешко грешно сърце се бях така привързал към тях, към техния живот, към тяхната обстановка и вниманието, с което постоянно ме обграждаха…

Намирах ги прекрасни като старинни скъпоценни вази, прекланях се пред тях като пред най-прекрасни произведения на човешкия ум и сърце… (…)

Да, мои приятели, разказах ви много чудни неща, но не ви разказах дори милионна част от това, което в същност изживях…

А какво видях и къде бях? — Само на Слънчевата система. А колко такива системи има? — Само в Млечния път те са милиарди. А колко са млечните пътища? — Кой може да каже?… Светът е безкраен…