Константин Циолковски - Мечти за земята и небето

42. Неговата пълна енергия. Говорихме (в очерци 3 и 4), че ако си представим Земята като грахче, Слънцето ще представлява голяма диня, която се намира от грахчето-Земя на разстояние 180 крачки. От това става ясно сравнително колко е нищожно количеството енергия, която се пада на Земята.

А енергията на всички слънчеви лъчи е толкова огромна, че ако би била превърната напълно в механична работа, би преодоляла силното привличане на някои части на планетата и би ги раздробила механично в мъгла за много кратък интервал от време. Още по-лесно би изменяла формата им, придавайки им форма на куб, питка, пръстен и т.н.

Тук ще отбележим две неща: първо, никаква физическа енергия не преминава напълно и без остатък в механична работа, но могат да бъдат проектирани двигатели, които във вакуум превръщат (приблизително) 1/5 част от слънчевата енергия в механична работа; второ, тук аз не засягам начините за разединяване на частите на планетата или за изменяне на формата й, само допускам, че такива начини има и са толкова съвършени, че при този процес работата на лъчите се използува изцяло.

Цялото по-нататъшно изложение ще има пред вид подобни практически невъзможни условия.

Най-огромната паша планета Юпитер се разлага механично в безкрайно разредена мъгла [38] Сравнително незначителната сила на сцепление на материята (слепване и т.н.) тук не се взема под внимание. — Бел.авт. в продължение на 115 години; пълната слънчева енергия разлага Земята за четири денонощия; Луната — за 3 минути; планета или спътник с два пъти по-малък диаметър се разлага за по-малко от една секунда.

Тази енергия е в състояние да затопли до центъра студеното (според предположението) земно кълбо до 3000°С за едно денонощие. Тя може да загрее маса от ледена вода, по обем равна на Земята, до 100°С, а след това да я превърне в пара за 4 часа.

Енергията й от три денонощия съответствува на енергията на въглища, по обем равни на земното кълбо (да допуснем, че плътността на въглищата е равна на единица), когато се изгарят в кислород.

В една секунда тя дава повече сили, отколкото храната, приготвена за изхранването на два милиарда души (повече от населението на Земята) за 25 милиона години.

Не можеш да не възкликнеш: какви богатства излива всяка секунда нашето светило, но ние не умеем да ги използуваме и те ни отминават!

Водното земно кълбо се разлага химически от енергията на Слънцето на съставните си елементи (водород и кислород) почти за едно денонощие.

Пълната енергия на Слънцето, превърната без остатък в механична работа, може да придаде на Земята за 11 часа денонощното й въртене около оста; на астероид с 10 пъти по-малък диаметър същото денонощно движение (пълен оборот за едно денонощие) — за 1/2 секунда.

Постъпателната скорост на Земята по орбитата й се получава за почти един месец (0,1 година), а движението на Луната около Земята — за 3 секунди.

Страшно огромна е тази енергия спрямо малките планети-астероиди, които тя стрива, мачка, на които придава най-различна форма, които превръща в мъгла, разлага химически, физически, на които придава въртене, постъпателно движение, отдалечава ги от Слънцето, приближава ги до него, кара ги да падат на него, отхвърля ги в безпределното пространство (…) само за няколко секунди или части от тях. Пък и нашата Земя в сравнение с тази сила е нищо: сгъстяването на атмосферата й до течност, всички видове разлагания на веществото на планетата — химическо, механическо и физическо, придаването на различни форми и движения на планетата — всичко това е за нея работа за няколко дни, най-много за месеци.

43. За частта от енергия, която се използува от планетите. Планетите използуват само малка част от слънчевата енергия. Например Земята получава от Слънцето 2 милиарда по-малко енергия от тази, която се разпилява в пространството. И всички планети, взети заедно, получават извънредно малко. Така Сатурн, като не се взема под внимание пръстенът му, получава почти толкова, колкото Земята; Юпитер — 4 пъти повече; Марс — 8–9 пъти по-малко; Венера — два пъти повече…, така, че загубената слънчева енергия е стотици пъти повече от тази, която се използува. Пък и как се използува!? [39] Ако допуснем, че средно всеки хектар (десетина) от земната повърхност дава за една година 2 тона (120 пуда) зърнени храни, захар и други хранителни вещества, ще се окаже, че се използува само 1/5000 част от слънчевата енергия. — Бел.авт.

Да допуснем, че енергията на слънчевите лъчи, които падат на Земята, е разпределена равномерно по повърхността й и е превърната напълно в механична работа; тогава на всеки квадратен метър ще се падне около 1/2 конска сила, или на всеки квадратен сажен около 3 конски сили, които действуват непрекъснато ден и нощ; на всеки квадрат с дължина 5 сажена ще се паднат 75 конски сили. Работата на тези въображаеми машини може да издига слой вода, дебел един метър, равномерно покриващ цялата Земя, със скорост 5 сантиметра в секунда; за едно денонощие тази маса вода ще се издигне на височина 4 версти (4,32 километра), а за три месеца ще премине отвъд пределите на атмосферата (300 версти).