Константин Циолковски - Мечти за земята и небето

Тази теория, предложена от Лаплас, прекрасно обяснява движението и въртенето в една посока на Слънцето, планетите и техните спътници.

45. Грандиозната картина на Вселената, изпълнена с чудни живи същества. Като не засягам засега въпроса за привличането като причина за лъчеизпускането на слънцата (отдалеч те изглеждат като звезди) в продължение на милиони и билиони години, ще привлека вниманието ви върху грандиозната картина, която се представя пред нашия мислен взор.

Телескопите преброяват само в Млечния път билиони слънца. Но колко са подобните млечни пътища, грамадната съвкупност на които представлява само песъчинка в зданието на Вселената?!

Безбройното множество звезди, или слънца, сияещи (ако се приближим до тях) дори по-ярко от нашето Слънце, са заобиколени с още по-безбройно количество планети — тъмни небесни тела, които получават топлина и светлина от своите слънца.

Нашата Слънчева система наброява стотици от тях (350); една от тях се нарича Земя. А колко такива земи при условия, почти еднакви с условията на нашата Земя, има в света!?

… Допустима ли е мисълта, че Европа е била населена, а другите части на света — не? Може ли един остров да има обитатели, а много други — не? Може ли в безкрайната градина на мирозданието една ябълка да е отрупана с ябълки, а цялото останало безкрайно множество — само със зелени листа!? Спектралният анализ сочи, че Вселената се състои от същите вещества, както и Земята… Така и животът се е разлял по цялата Вселена. Този живот е безкрайно разнообразен. Щом е разнообразен животът на Земята при сравнително еднообразни обстоятелства, колко безкрайно разнообразен трябва да е животът във Вселената, където са възможни всякакви условия!

Всички фази на развитие на живите същества биха могли да се видят на различните планети. Какво е представлявало човечеството преди няколко хиляди години и какво ще представлява след няколко милиони години — всичко това според теорията на вероятностите може да се открие в света на планетите.

Всичко чудесно, което очакваме с трепет, вече съществува, но не можем да го видим поради далечните разстояния и ограничената сила на телескопите…

Константин Циолковски

Сканиране: essop, 2010

Редакция: Mandor, 2010

Издание: ?

Свалено от «Моята библиотека» http://chitanka.info/lib/text/15945

Последна редакция: 2010-04-24 20:30:00

Тук употребявам и метрични и руски мерки. Приблизително километрите означават версти, метрите — полусажени (1,4 аршина), милиметрите — полулинии (1 линия — 2,5 милиметра), хектарът е равен приблизително на една десетина, квадратният километър — на сто десетини, грамът представлява от до 1/5 до 1/4 част от золотника (стара руска мярка за тегло, равна на 4,26 г — бел.прев.) тонът — 60 пуда. Други метрични мерки, струва ми се, не употребявам. — Бел.авт.

Но земната маса с течна само под кората, а по-дълбоко страшното налягане възпрепятствува разтопяването й въпреки чудовищната температура. Механиците-астрономи също считат, че общо взето, земното кълбо е твърдо тяло. — Бел.авт.

Планетата Агата има диаметър, не по-голям от 6 километра. — Бел.авт.

Макар и Юпитер да свети, той свети много слабо и неговото светене наподобява на действуващ земен вулкан, само че е по-грандиозно. — Бел.авт.

Ако спътникът на слънцето (т.е. на звездата) е много голям, не е успял още да изстине и затова свети като слънце: тази система се нарича двойна звезда; има и многократни или сложни звезди. — Бел.авт.

Освен грамадните — светещите. — Бел.авт.

Че това петно не е разреден газ — родоначалникът на слънцата и планетите, — се вижда от характерния за него спектър, който се различава от спектъра на газа и е свойствен само за нажежените твърди тела и звезди. — Бел.авт.

Скобите с многоточия тук и по-нататък означават пропуск в текста. — Бел.рус.ред.

Пуд — руска мярка за тегло, равна на 16,3 килограма. — Бел.прев.

Най-остроумният от тях принадлежи на Лесаж, 1818 г. — Бел.авт.

Най-точните опити са направени от Кавендиш за привличането на сферите и от Маскелин — за привличането на планините. Известен е и опитът на Ери в рудниците. — Бел.рус.ред.

Золотник — стара руска мярка за тегло, равна на 4,26 грама — Бел.прев.