Константин Циолковски - Мечти за земята и небето

Черна повърхност, дори на разстояние от Земята и в атмосферата й при известни обстоятелства се нагрява до 100°. А какво е положението там, във вакуума, при непрекъснатото действие на лъчите и на разстояние например 10 пъти по-малко, на което Слънцето изглежда десет пъти по-дебело, 100 пъти по-широко, по-светло и по-топло?!

Представете си, че жител (на астероид) в такова горещо място има за заслон блестящ метален лист, който не губи своята отражателна способност при повишаване на температурата. Екранът отразява по-голямата част от слънчевите лъчи, макар и да се нагрява до 300–400°.

Тази топлина той разсейва в пространството във всички посоки и жителят на астероида, вече на известно разстояние от него, на сянка, получава сравнително неголямо количество топлина.

Ако сложим зад първия екран друг, който да е в сянката на първия и да се нагрява само от него, ще получим поне сносна температура за живот.

С помощта на няколко екрана, разположени един зад друг, температурата може да бъде понижена, тъй да се каже, дори под носа на самото Слънце до замръзване на водата и спирта.

Сега вече ми вярвате, че моите забележителни познати не се страхуваха да долитат до Слънцето, въпреки че постоянното им местожителство не беше много близо до него.

Напротив, онези от тях, които се отдалечаваха от Слънцето, повишаваха изкуствено температурата — и тук имаше много начини. Представете си например рефлектор или вдлъбнато огледало и в конуса на отразените от него лъчи живо същество. Ясно е, че като се приближава до върха на конуса, то повишава температурата си, колкото е необходимо.

Тези огледала могат да бъдат въпреки грамадните си размери, произволно тънки и слаби; няма защо да се страхуваме за целостта им, защото тук няма тежест; няма защо да се боим и за постоянството на блясъка им, защото липсва и атмосфера.

Цветът на местния жител или дрехата му също има голямо значение за количеството на усвояваната от него топлина. Предмет, който е обърнат с черната си половина към Слънцето, а с бялата си, блестяща половина се намира в сянка, е при най-благоприятни условия по отношение на нагряването му от Слънцето. По този прост начин дори в пояса на астероидите тамошните обитатели получават температурата на човешкото тяло. Ако ви е горещо и в това положение, обърнете се на малък ъгъл и температурата ще се понижи.

Поради постоянството си тази температура, получавана в небесното пространство, е извънредно стабилна: нито денят, нито нощта, нито ветровете, нито влажността, нито дъждовете — нищо не нарушава нейната правилност и пълната й зависимост от разумното същество…

Постоянно и произволно…

… Прекрасно е, нали!?

Обикновените екрани ту я понижават, ту я повишават в зависимост от това, дали предпазват предмета от загубване на собственото му лъчеизпускане или от лъчеизспускането на Слънцето. Като предпазва тялото от загубване на собствената му топлина и като отразява в същото време слънчевите лъчи върху самия предмет, екранът още повече способствува за повишаване на температурата му.

Оказват влияние и страничните екрани, по които слънчевите лъчи само пълзят; те забавят лъчеизпускането на телата. Оказват влияние и лошите проводници на топлината, т.е. дрехите.

С помощта на различни средства тамошните обитатели толкова се приближават до Слънцето, че стъклото под влияние на лъчите му се топи и тече като вода; химически сложните вещества се разлагат поразително бързо на съставните си елементи.

Но те се отдалечаваха и на такова разстояние, че на сянка, под защитата на последователно наредени екрани, получаваха толкова ниска температура, че газовете се превръщаха в течности, а като замръзваха, ставаха твърди като стомана. Водородът се запазваше добре във вид на блестящ метал (като синя стомана).

Огромно удобство е да можеш да получаваш навсякъде, едва ли не съвсем близо, грамадни температурни контрасти! Тези контрасти се използуваха от местните жители за най-просто и изгодно превръщане на енергията на слънчевите лъчи в механична работа. Един от слънчевите мотори вече описахме.

40. От звезда към звезда или от слънце към слънце. Веднъж попитах приятелите си:

Ето вие живеете от Слънцето, без да се нуждаете от храна, а само от светлина… Но какво ще стане, когато тази светлина изчезне?… Та Слънцето няма да сияе вечно! И нашите земни математици откриха, че то ще свети някакви си десет милиона години, а след това ще се покрие с тъмна кора или гъсти облаци и ще стане като Юпитер, от който не ни става нито по-топло, нито по-студено… Нима ще трябва да загинете?