Константин Циолковски - На Веста

Да си представим, че сме на Веста. Макар още това да не е свобода, поне е предвкусване на свободата. Веста е най-големият астероид. Тя се движи около Слънцето почти по кръг. Ако е кълбовидна, средният й диаметър не превишава 400 километра. Ако има плътността на Земята, тежестта на нея ще е 30 пъти по-малка, отколкото при нас. Ако там има течности и газове — първите почти няма да се изпаряват, а вторите трябва да имат грамадно молекулно тегло (поне 5 пъти по-голямо в сравнение с кислорода), за да не се изпаряват при такава малка тежест. Всичко това е възможно. И на Земята има течности, които почти не се изпаряват. В такъв случай в тези течности може да се зароди и да съществува живот, както в нашия океан или в атмосферата. Само ролята на кислорода ще заеме някой тежък газ или неизпаряваща се течност. Достатъчна е и само прозрачна течност. Тогава тази течност за съществата ще заменя атмосферата.

Съществата на течната среда на Веста лудуват и плават като рибите, понякога изскачат от своето море (като хвърчащите риби във въздуха) във вакуума, изпълзяват на възвишенията, незаляни с течност, но тук започват да се задушават и бързо се потопяват в своята среда.

Някои от тези същества се хранят с растения и с най-слаби живи твари, други живеят само със слънце като растенията.

Трети съчетават функциите на растенията и животните като нашите актинии и пр., т.е. съдържат хлорофил.

Лъчите на Слънцето проникват през прозрачната обвивка на тялото им и там извършват химически процеси, даващи живот.

И тези същества също излизат от моретата на възвишенията във вакуума, където се наслаждават на първобитната сила на слънчевите лъчи. Жизненият процес у тях продължава и във въздуха, но тялото им губи част от течностите си, въпреки че се изпаряват слабо. И след няколко часа съществата пак трябва да се върнат в своето море като нашите водни същества, които понякога излизат от водата.

Някои от тях са покрити с проницаема за лъчите, но почти непроницаема за веществото обвивка. Тези същества могат много дълго да остават в безвъздушното пространство. Загубите на веществото, от което се състоят телата им, се възстановяват много рядко: или от течността, или от заобикалящата ги минерална маса. След като преглътнат тази маса, те затварят плътно устата си.

Отначало тези същества са прекарвали една част от живота си в океаните, а другата — във вакуум. След това първият период (в течността) ставал все по-кратък, докато най-после се прекратил. И раждането, и целият им живот преминавали на суша във вакуум. Това явление наподобява приспособяването и превръщането на водните животни на Земята в сухоземни.

Разумът на тези същества ставал все повече. С различни изкуствени прийоми те все повече и повече укрепвали своя живот в празното пространство и го подобрявали.

С течение на времето техните океани се разпръснали и изчезнали — населението им загинало, но съществата, живеещи на сушата, останали и господствуват там.

Но как могат там да живеят хора? Нека допуснем, че тези същества са още по-културни и по-разумни от хората. А това не може да не бъде така, ако им предоставим достатъчно време за култура; тогава те ще ни помогнат да се устроим на Веста. Те ни създават кълбовидни или цилиндрични камери, направени от здрави мрежи-рамки, с много прозрачни плочки-прозорци. В тях има въздух с 0,1 кислород, малко въглероден двуокис и водни пари. Там има влажна почва и плодови растения. Те дават плодове, необходими за изхранването ни. Растенията ни дават и храна, и кислород. Нашите отделения служат на тях пък за храна. Ние дишаме, храним се и отделяме. И растенията също. Вечен еднообразен обмен, вечна енергия и живот.

В цилиндрите се разполагаме като у дома си. Но ние можем и да излизаме от тях в безвъздушното пространство. За тази цел обаче трябва специално да се нагласим. Обличаме непроницаема за веществата, гъвкава, много тънка дреха. Между тази обвивка и кожата ни непрекъснато циркулира разреден кислород. През устата, носа и очите ни има значително пространство, а пред очите ни — прозрачно стъкло. Ние дишаме този кислород, отделяме въглероден двуокис, други газове и пари. Като преминават през особени придатъци на дрехата ни, те се поглъщат от тях, а друг придатък непрекъснато отделя кислород. Един килограм кислород е достатъчен за цяло денонощие напрегнат живот. Но тъй като човек след 5–6 часа се изморява и огладнява, достатъчен е и половин фунт кислород в слабо химическо съединение и течен вид.