Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

В гимназия „Норт Диксън“ Холандеца е замечтано, вглъбено в себе си дете. „Обичах да си измислям скечове и да си ги играя сам“, пише той. В училище е председател на театралния клуб. Участието в училищните постановки, пише след време той, му помага да се справи с неувереността. Театралното повествование винаги е алтернатива на мъчителната действителност вкъщи. Мотото му в училищния албум е: „Животът е една голяма приятна песен, така че нека пуснем музиката“. То идва от написаната от него поема „Живот“, изразяваща възгледи, които не се променят много през следващите години. Първата строфа от нея гласи:

Чудя се защо е всичко това и защо

страдаме толкова, когато малките неща се объркат?

Правим от живота си борба,

а животът трябва да бъде песен.

Както поемата внушава, лъчезарността на Рейгън не е само вроден нрав, а е и избор да се отхвърли чувството на нещастие.

Неговият любим спорт е американският футбол, където доброто зрение не е чак от такава важност. Въпреки че е дребен в гимназията – висок е 5 фута и 3 инча (160 см) и тежи 108 фунта (49 кг), – успява да започне като защитник. Но развива доживотна клаустрофобия заради случаите, когато се оказва най-отдолу на скупчилите се един върху друг играчи при борба за топката. Холандеца показва отлични качества в плуването – спорт, в който зрението е от още по-малко значение. Той преминава курс по водно спасяване в Младежката християнска асоциация (YMCA), когато е на шестнайсет, и си намира лятна работа като спасител в „Лоуъл парк“, на четири мили северно от Диксън. Започва със заплата от 15 долара на седмица и спестява почти всеки цент за колеж.

Тази професия има някакъв местен чар и елемент на публична проява. „Знаете ли защо толкова ми допадаше? Защото бях единствен там горе, на спасителния пост. Той беше като сцена. Всеки трябваше да ме гледа“, казва той след време в интервю за сп. „Моушън Пикчър“. Река Рок, която преминава през Мисисипи, има опасни течения и на Холандеца често се налага да хвърля очилата си и да спасява хора. Понякога се налага да прави изкуствено дишане, за да върне някого в съзнание. По предложение на баща си той намира стар дънер, в който издълбава по една черта всеки път, когато спаси човек. В края на шестте лета на дънера има издълбани общо 77 черти. Спомня си, че никой никога не му е благодарил, нито го е възнаградил, че го е спасил, с изключение на един слепец. Повечето се чувстват твърде неловко да признаят, че са се нуждаели от помощ.

Гимназиалната любов на Холандеца е Маргарет Клийвър, известна като Мъгс, дъщеря на семейния свещеник в Християнската църква. Баща ѝ, Бенджамин Клийвър, в някои отношения е повече баща за него, отколкото Джак. Клийвър учи Рейгън да шофира, обяснява му нещата от живота и го вкарва в колежа „Юрика“ – малко учебно заведение под патронажа на „Учениците на Христос“, намиращо се на 90 мили южно от Диксън. Към него се насочва и Мъгс. „Юрика“ се е превърнал в колеж за хуманитарни науки с 220 студенти, отворен за жени и за чернокожи. Но той е църковна институция, в която е задъл-жително участието в богослужения, а алкохолът, пушенето, хазартът и танцуването са забранени. Четиристотинте долара, които Рейгън спестява от работата като спасител, не са достатъчни да се запише, но той получава спортна стипендия, която му стига да плати половината такса за обучение. Мие чинии, за да покрие остатъка.

Колежът също едва свързва двата края. Рейгън казва, че първият му политически опит е ролята, която изиграва в студентска стачка срещу орязването на учебния план в първата му година като колежанин. Интересното е как Рейгън си спомня този епизод 35 години по-късно, когато се готви да се кандидатира за губернатор на Калифорния и повдига въпроса за протестите в подкрепа на свободата на словото в университета „Бъркли“.

„Нашето не беше бунтарско горене на чучела, а сериозна, внимателно планирана и цялостно изградена програма от студентите, но с пълната подкрепа и одобрение от почти всеки преподавател в кампуса“, пише той. Както изтъква американският историк и журналист Гари Уилс, поведението на Рейгън е на някакъв вид питомен бунтовник: той поставя под въпрос не толкова самата власт, колкото се позовава на властта на общността срещу некачественото ръководство на непопулярния президент на „Юрика“.

По думите на Лу Канън: „Никакви спомени за стипендии не се натрапваха в спомените на Роналд Рейгън за колежанските му дни“. Рейгън влиза специалност английски език, но я напуска, когато му се налага да чете Джефри Чосър. След като се занимава малко с история, той избира за своя специалност икономика и социология. Изкарва слаби оценки, които оправдава като преднамерена стратегия, за да не свърши като учител по физкултура в някое малко училище. Това, което му помага да завърши, е способността му да наизустява. Брат му смята, че Рейгън има фотографска памет. Вечерта преди тест Холандеца сяда с учебника за един час и успява да го вземе.