Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

Качеството на този глас, топъл и успокояващ, дълбок, но не дрезгав, създава впечатлението, че Рейгън е роден за радиоводещ. Бидейки от централната част на страната, той не е обременен с никакъв отчетлив регионален акцент. Научава, че за да звучи спонтанен, трябва да запомня наизуст началния абзац от сценария. Но мисленето му на разказвач и гласовият му тембър са факторите, които му носят ранните успехи в кариерата. Рейгън, подобно на баща си и брат си, умее да разказва истории и знае как да пресъздаде с думи мястото на действие и героите. Той може също така да създава импресии. Имитира пародийно пред колегите си от радиото серията от радиообръщения на президента Рузвелт, известни като „Речи около камината“.

Най-важната му работа в радиото е „пресъздаването“ на над 600 мача на бейзболния отбор „Чикаго Къбс“, изиграни в рамките на четири сезона, за чийто развой получава в реално време информация по телеграф от стадиона „Ригли Фийлд“ и от терените, на които „Къбс“ играят като гости. Описва работата си като „визуализатор“, чиято цел е да онагледи нещо, което не вижда, за аудитория, която също не го вижда. Нарича го „рисуване на картина с думи“. Описва времето, израженията на лицата на играчите, реакциите на публиката. Това, че си ги измисля, не значи непременно, че казаното от него е невярно. Джийн Тесдъл, която е гадже на Рейгън в продължение на година, разказва след време на дъщеря си как Рейгън, унесен във въображението си, се е въртял в кабината си, сякаш се е намирал на игрището. Любимата му история е за случай, в който връзката се губи по време на мач между „Къбс“ и „Сейнт Луис Кардиналс“, когато топката е трябвало да хвърля Дизи Дийн. Рейгън импровизира в продължение на двадесет минути, преди връзката най-сетне да се възстанови.

Нещата за Рейгън се развиват добре, по-добре, отколкото за страната му. Той е местна знаменитост, светска личност, кара кафяв „Наш“ кабриолет и излиза с най-красивите жени. Някои води на плуване или на езда във Форт Де Мойн, където се присъединява към американския кавалерийски резерв, за да ползва конюшните. Но Рейгън далеч не е екстравагантен или плейбой. Безгрижната му скромност кара всички да го харесват. Той е добър син и брат, изпраща у дома една трета от заплатата си и помага с пари на Нийл да завърши колеж, след което му намира работа в станцията в Девънпорт.

Мечтата му е киното. Планът, който изготвя през 1936 г., е да уреди да бъде изпратен от радиото да отразява „Къбс“ на пролетния им тренировъчен лагер на остров Санта Каталина край Лос Анджелис и да използва свободното си време да почука на вратите на няколко студия. Джой Ходж, бивша служителка на радиото, която впоследствие става певица в музикална банда, урежда на Рейгън среща със своя агент Джордж Уорд. Уорд го изпробва как стои на екран в „Уорнър Брадърс“, но не успява да го убеди да изчака Джак Уорнър да даде становище. Рейгън си събира нещата и се връща в Де Мойн. Това, че го играе недостъпен, се оказва находчива стратегия. Уорд скоро му изпраща телеграма с оферта от Уорнър за договор с начална заплата двеста долара на седмица. ПОДПИШИ, ПРЕДИ ДА РАЗМИСЛЯТ, отговаря Рейгън.

„Уорнър Брадърс“, където Рейгън остава 15 години и участва в 41 филма, разчита повече на неговия глас, отколкото на тялото му. В първите две ленти, в които се появява през 1937 г. – „Любовта е във въздуха“ и „Хотел Холивуд“, той играе радиоводещ. Големият му пробив е филмът на режисьора Бъсби Бъркли „Хотел Холивуд“. В него се разказва за популярното шоу по радиото на Луела Парсънс, влиятелна фигура в развлекателната индустрия, чиято дневна хроника с клюки е публикувана във вестниците на медийната група „Хърст“. На снимачната площадка Рейгън открива, че с Парсънс го свързва нещо лично: тя също е от Диксън. Оттам насетне тя става негов застъпник в кариерното развитие.

След като приключва кратката му връзка с втората му годеница, актриса на име Айла Роудс, Рейгън започва да се среща с Джейн Уаймън, която участва с него във филма „Кръвни братя“. Парсънс става силен поддръжник на тяхната връзка. След като става известно, че са сгодени, тя кани Рейгън и Уаймън на национално промоционално турне, наречено „Холивудски звезди от 1940 г. на парад“. Проявата, която поначало трябва да даде трибуна на изгряващи холивудски звезди, е също така възхвала на влиянието на Парсънс. „О, Луела, няма ли да ме споменеш. Искам да бъда звезда в Холивуд“, пеят актьорите в ритъма на песента „О,Сузана“.