Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

Освен футбола, където основно седи на резервната скамейка, страстта на Рейгън е театърът. През първата му година в колежа семейство Клийвър го завежда в Рокфорд, за да гледа „Краят на пътуването“ – антивоенна постановка, в която действието се развива в британските окопи през Първата световна война. Драмата оказва голямо влияние върху впечатлителния млад мъж и го вдъхновява да стане актьор. Тя го кара известно време да се заявява като пацифист. Той изиграва две години по-късно ролята на капитан Станхоуп в интерпретация на постановката в „Юрика“. Едно от оцелелите до ден днешен произведения от младежките години на Рейгън е разказ, озаглавен „Паднал в боя“, написан в духа на постановката. Главният герой проклина един „свят толкова подреден, че веднъж на всяко поколение трябва да бъде окъпан в кръвта на млади хора като тези“. Рейгън изразява същите чувства, когато играе с Мъгс в пиеса на драматурга Една Сейнт Винсънт Милей на име „Ария да капо“. Тяхната интерпретация на антивоенната драма, написана в стихове, печели трето място на конкурса по театрално майсторство в Северозападния университет.

Холандеца е пламенен привърженик на Франклин Рузвелт, друга алтернатива на образа на баща. Семейството на Рейгън изпада в затруднения още преди идването на Голямата депресия. През 1929 г. магазинът за обувки в Диксън, на който Джак е управител, е закрит и той става пътуващ търговец. В крайна сметка намира работа в долнопробна верига магазини в покрайнините на Спрингфийлд, на 175 мили на юг от Диксън. Там Джак си хваща любовница, което увеличава вероятността от развод с Нел. На Нел се налага да работи като шивачка и Холандеца започва да изпраща вкъщи част от парите, които изкарва от миенето на чинии. През последната година на Холандеца в колежа Джак получава по куриер писмо навръх Бъдни вечер, в което е уведомен, че е уволнен. Новият курс донася на Джак облекчение под формата на работа под патронажа на Демократическата партия за Федералната служба за подпомагане при извънредни ситуации. Той е назначен да раздава ранна версия на купони за храна.

Рейгън се гордее и с това, че родителите му заклеймяват расизма. Джак не позволява на момчетата си да гледат киноепоса на Д. У. Грифит „Раждането на една нация“. „Става дума за ку-клукс-клан срещу цветнокожите хора“, са били думите на баща му по спомените на Рейгън. „Проклет да съм, ако някой от това семейство отиде да го гледа.“ Веднъж, когато двама негови чернокожи съотборници от колежанския му футболен тим не са допуснати да се настанят в хотел, Холандеца ги подслонява в дома си. Друга история, която обича да разказва, е за служител в хотел, който се хвалел на баща му, че в хотела не се допускат евреи. Джак му отвръща, че е католик и че ако някой отхвърля евреи, католиците няма да останат по-назад и в крайна сметка остава да спи в колата си. Единственият път, когато Холандеца удря с юмрук някого, е през 1943 г., когато пиян мъж отправя антисемитска реплика. Единственият път, в който напуска разгневен сцената, е на конгрес на чернокожи републиканци през 1966 г., когато усеща, че противников кандидат го обвинява в расизъм.

Рейгън се сгодява за Маргарет Клийвър, когато завършват колежа през 1932 г. Но Мъгс, която в академично отношение е сред най-успешните студенти в своята специалност, иска повече приключения в живота си. Колкото и да си пада по Холандеца, си мисли, че той не се интересува от широкия свят. В неговата жизнерадост съзира липса на амбиция. След завършването заминава на пътешествие в Европа и среща друг мъж във Франция. През 1934 г. тя връща на Рейгън годежния пръстен и подарената ѝ от него значка от братството, в което е членувал в колежа. Той обяснява раздялата им най-общо: „Животите ни тръгнаха по различни пътища. Установихме, че вододелът преди и след 21 е истина, че хората често са различни – пише той. – По-точно нашата любов и цялостната ни връзка не издържаха изпитанието на порастването.“

Дълги години по-късно Клийвър посочва по-конкретен проблем: „Той беше неспособен да разграничава факта от фантазията“.

След колежа Рейгън решава да опита да направи кариера в радиото. Отива на стоп до Чикаго, където е посъветван да си пробва късмета у дома. Късметът му се усмихва на прослушване за коментатор на футболните мачове на Айовския университет по радио WOC в Девън-порт. Името на радиото е абревиатура от „Свят на хиропрактика“, тъй като то е част от местно училище по хиропрактика, чийто ексцентричен собственик има „световноизвестна колекция от гръбнаци“, плюшен санбернар под пианото и лиценз, получен през първите години от създаването на радиото. Способността на Рейгън да импровизира в комбинация с глас със силно присъствие впечатлява управителя на радиостанцията Пийт Макартър. В началото на 1933 г. Макартър го назначава за щатен радиоводещ със заплата от сто долара на месец. След като WOC се слива с WHO, по-влиятелна радиостанция, базирана в Де Мойн, Рейгън започва да печели по двеста долара на месец като водещ на спортно предаване в по-голям град. Гласът му вече се чува из целия Среден запад.